НЯКОЛКО ДОБРОНАМЕРЕНИ ЗАБЕЛЕЖКИ ЗА ТАБЛАТА НА ВТОРИ ОБЕКТ НА "БЕЛЕНЕ"

Борислав Скочев

Проследих дискусията за снетите табла на Министерство на правосъдието на Втори обект на бившия концлагер "Белене". Това ме накара да прочета по-внимателно текстовете им.

Министерство на правосъдието и специално министър Георгиев заслужават уважение и благодарност за акта на преклонение пред жертвите на комунистическия концлагер и за съхраняването на националната памет.

Затова и смятам, че няколко забележки по текстовете на таблата ще са от полза, за да бъде тази почит издържана във всяко едно отношение.

Благодарности и за поставената от министерството паметна плоча на входа на затвора - може би трябва да се помисли за подобен по-траен материал и на тези три табла на Втори обект.

ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ И НЕВЕРНИ ТВЪРДЕНИЯ

1. Таблото посочва 27 април 1949 г. като дата на създаване на лагера с постановление на МС. Това е невярно и повтарянето по инерция на тази погрешна дата я циментира в обществената памет.

Съгласно Правилника за устройство на трудово-възпитателните общежития, предвиден в Наредбата-закон за трудово-възпитателните общежития от 1945 г. и в Закона за народната милиция от 1948 г., ТВО се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, а не с акт на Министерски съвет.

ТВО "Белене" е създадено с министерска заповед № 373-П от 30 май 1949 г. Постановлението на МС от 27 април 1949 г. е за предаване на Персин и останалите Беленски острови от Министерство на горите на МВР за предстоящото създаване на ТВО, а не за създаване на ТВО.

Не е вярно и това: "Задачата за създаването на лагера е поставена на МВР..."

Постановлението не поставя на МВР такава задача, а две други задачи: да проведе мелиоративните работи по плана на Министерството на електрификацията и мелиорациите на тези острови и да извърши залесяванията, дърводобива и другите мероприятия, предвидени в плана на Министерството на горите.

2. Невярно е и следното твърдение: "Въпреки че Белене е закрит през 1959 г., в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор". Това създава объркана представа за административната репресия "изпращане/въдворяване в ТВО".

Белене е превърнат в затворническо общежитие още през септември 1953 г. при закриването на ТВО. В периода от есента на 1953 до лятото на 1956 г. "Белене" е основният политически затвор и въобще най-големият затвор в страната. Към ноември 1953 г. в него има 3845 затворници, от които 3120 са политически. От 1957 г. затворът преминава към Министерство на правосъдието, а повторно откритият през ноември 1956 г. концлагер остава към МВР. (Разделянето на острова между лагера и затвора се вижда на една от илюстрациите, но общият текст й противоречи.) При закриването на ТВО "Белене" през септември 1959 г., или по-точно след преместването му край Ловеч, затворът продължава да функционира. Останалите в "Белене" след 1959 г. са затворници, а не въдворени. През 1960 г. броят на политическите затворници - затворници, а не въдворени! - отново се увеличава със затворници от различни затвори в страната до 1963 г., когато Старозагорският затвор е определен за основен политически затвор, но политически затворници в Белене продължава да има и през 70-те години.

3. Най-съществената грешка е пропуснатият трети, най-дълъг период на концлагера - текстът прескача от 1960 г. към 1985 г. От 1964 до 1977 г. на Втори обект, на територията на затвора, се намират отново хора, които са изселени, а не са затворници. Те не са осъдени, а са принудително установени на ново местожителство и без съд и присъда са настанени на територията на Втори обект на затвора под ограничителен режим, какъвто тяхната принудителна административна мярка по чл. 14 от УНМ не предвижда. Незаконността на това положение е отбелязано през 1966 г. дори в становища на министъра на правосъдието и председателя на Върховния съд.

4. Твърдението: "През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект са изолирани над 500 български турци и мюсюлмани" е невярно и превратно представя концлагера като място за етническа, а не за тоталитарна репресия. В "Белене" в този период има и турци, и българи мюсюлмани, и българи християни, макар и основната му задача в този определен момент е да обслужи насилствената смяна на имената на турците. Тоталитарната репресия засяга всички групи на българското общество без изключение и подобни неточности могат да бъдат използвани за етнически или партийни претенции към историческия разказ и опити за неговото контролиране и монополизиране, които да прокарат нови, недопустими и разрушителни разделения в разказа за общото страдание на българските граждани под комунистическата тоталитарна власт. Всяка претенция за изключително място като жертва на тоталитарната репресия е престъпна по отношение на историческата истина.

ФАКТОЛОГИЧНИ НЕТОЧНОСТИ И ГРЕШКИ

1. В таблото се твърди, че първото поклонение в Белене е било на 12 април 1990 г., а в надпис под снимка, че е било през юни 1990 г. Всъщност първият национален събор-поклонение в Белене се е състоял на 28 и 29 април 1990 г. и е отразен във в. "Демокрация", бр. 58 от 2 май 1990 г.

2. От изброените в постановлението острови в таблото е пропуснат остров Кичето, а Милка е със сгрешено име - Милко.

3. Хронологична неточност има и в текста: "По-късно към лагера са прехвърлени групи от закритите ТВО "Ножарево" и "Николаево"."

ТВО "Николаево" наистина е закрито със създаването на ТВО "Белене" и част от лагеристите са разпределени между ТВО "Белене" и ТВО "Перник" - Богданов дол. През 1949 г. и пролетта на 1950 г. са доведени и лагеристите от ТВО "Перник", но лагеристите от Ножарево са преместени в Белене едва през лятото на 1951 г., като последни са жените от Ножаревския лагер в с. Босна - в края на декември 1951 г.

4. Неточен е и броят на въдворените през 1984-1987 г. Текстът твърди, че са над 500. Въпреки че през 1990 г. парламентарна комисия обяви политическа и гражданска реабилитация на 517 лица, въдворени в Белене във връзка с насилствената смяна на имената, реалният брой е 454 души съгласно списък, съставен от РУ МВР - Белене в края на юли 1986 г. И при това не всички са въдворени във връзка с насилствената смяна на имената.

СТИЛИСТИЧНИ И РЕДАКЦИОННИ ГРЕШКИ

1. В цитата на думите на президента Плевнелиев е допуснато досадно недомислие: "Жертвите на комунистическите престъпления още не са наказани..."

2. Вместо "Белене се превръща в място за памет към жертвите..." правилно ще е да бъде: "място на памет за жертвите" или "място за почит към жертвите".

01.11.2025