АФИШ
AGENDA
     
   
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR

 

Недопустимо е Шалом да използва клеветата

Даниела Горчева

По повод 96-годишната на българския офицер Дянко Марков, пилот на боен самолет във войната срещу хитлеристка Германия от 1944/1945 и носител на „Орден за храброст“ от 1948 година, Министерството на отбраната реши да го награди с отличителен знак.

Дянко Марков е бивш народен представител от ОДС, известен в България демократ и противник на комунизма и на тоталитарните практики и дългогодишен политически затворник и концлагерист в българския комунистически „ГУЛАГ”.

През 2014 година по повод 25-годишнината от рухването на тоталитарната комунистическа система, Дянко Марков - жив свидетел за страданията на българския народ по време на комунистически режим, бе поканен в Европейския парламент да разкаже за несломения човешки дух в комунистическите затвори и концлагери.

Неговият разказ в Европейския парламент
трогна до сълзи залата и изправи публиката няколко пъти на крака. Силно въздействащото му с човешкото си послание слово бе публикувано от много български медии и развълнува читателите.

Това очевидно никак не се понрави на наследниците и потомците на българските комунисти, които не могат да се примирят с изнасянето на фактите за чудовищните престъпления, извършени по време на комунистическа диктатура от техните родители и предци.
И неспособни да опровергаят „вестите” за комунистическите убийства и терор, те се втурнаха да калят и клеветят ... „вестоносеца”, тоест, Дянко Марков, припомнил в Брюксел зловещите факти на комунистическите престъпления.

По повод отличието, което Дянко Марков ще получи на 96-тия си рожден ден, тези среди побързаха да притоплят старите клевети.

За мое учудване и потрес, към арията на клеветата се прибави и българската еврейска организация Шалом. Евреите в цял свят са страдали жестоко като жертви на чудовищни клеветнически кампании. Ето защо е напълно недопустимо еврейска организация да си служи на свой ред с клевети.

За жалост от Шалом са написали анонимно клеветническо писмо* срещу Дянко Марков (явно авторът на това клеветническо писмо няма доблестта да излезе с името си, защото отлично знае, че клеветата е престъпление).**

Надявам се ШАЛОМ да премахне от страницата си този клеветнически пасквил, който ги позори и който не е в полза нито на истината, нито на морала, нито на Шалом, нито на България, защото подобни несправедливи до наглост обвинения създават антисемитизъм у по-примитивни хора. Никой от нас не иска това, най-малкото пък Шалом би трябвало да го иска.

Ето неистините и клеветите в тяхната публикация:

1. ШАЛОМ клеветят г-н Дянко Марков като „участник в доказано профашистка и антисемитска организация" (неизвестно коя и от кого и по какви критерии определена за „профашистка” и антисемитска организация при всеизвестното отсъствие в България на нацистка политическа партия преди и по времето на Втората световна война).

2. ШАЛОМ „пропускат“ безспорния факт, че в началото на Втората световна война Дянко Марков е НЕПЪЛНОЛЕТЕН, а от септември 1938 година, малко преди да навърши 16 –годишна възраст и по времето на Втората световна война е курсант в държавно военно училище и след това действащ офицер в българската армия, което според тогавашния закон ИЗКЛЮЧВА негово членство, в каквито и да са политически организации!

3. Абсурдно е също да бъде обвиняван, който и да било, на колективен принцип. В правовите държави колективна вина няма. Колективна вина има само в държавите на Хитлер и Сталин и изглежда, че анонимният автор на писмото на Шалом не се е отърсил от комунистическия си манталитет да приписва колективни и наследствени вини?

4. Още по-абсурдно е от организация ШАЛОМ обвиняват един човек на 96 години, че като дете, че от 12 до 15 годишна възраст е членувал в патриотична организация до 1938 година, тоест, година преди началото на Втората световна война!

Ами да обвини ШАЛОМ тогава всички деца, членували в терористичната организация РМС на военизираната БКП, изпълнявала заповеди на Коминтерна и на чужда тоталитарна държава!
Още повече, че много от тези ремсисти убиваха хора - и преди, и след 9 септември 1944 година. Да сложи тогава Шалом абсолютно всички ремсисти под общ знаменател и да ги обяви за убийци? Легионерите - за разлика от ремсистите и комунистите, никого не са убили и не са се занимавали с въоръжен тероризъм!

5. ШАЛОМ не случайно не цитира казаното на 24.06.2000 г. пред българския парламент обяснение от народния представител Дянко Марков в отговор на лъжливи комунистически обвинения, че българските власти, изпълнявайки нареждане на германското командване в територии ИЗВЪН държавните граници на България, където Германия е суверен, били извършили военно престъпление през 1943.

В отговор именно на такива обвинения Дянко Марков напомни на днешни хора, че през 1943 година по тогава действащите международни конвенции за водене на война (Хагските от 1907) депортации (тоест, преселвания) на местно цивилно население, считано от воюващата държава за враждебно, не са били забранени и са се практикували от всички участници във войната, включително от съюзниците. В този отговор Дянко Марков обяснява защо България, успяла през Втората световна война да спаси намиращите се в държавните й граници евреи, не успя да спаси евреи от съседни държави. Нищо повече и нищо по-малко.

И ако целият цитат стане достояние на читателя, не оставя и шанс за инсинуации срещу Дянко Марков:

„Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си "Унищожението на европейските евреи" тази именно карта посочва.

В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на сто, в Румъния - 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на сто: в Дания - 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки.

В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа!
И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!

Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население (през 1943) не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.”

http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/2170

4. ШАЛОМ арогантно и клеветнически ПРЕИНАЧАВА и вади от контекста думите на Дянко Марков и нагло твърди, че той, видите ли, бил обявил евреите в България за "враждебно население"!

Това не е вярно!

a/ от контекста на изказването на Дянко Марков се вижда, че той няма предвид враждебно за България, а враждебно за ГЕРМАНСКОТО КОМАНДВАНЕ население:

“Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.”

b/ от контекста на изказването на Дянко Марков се вижда отлично, че той няма предвид конкретно само евреите, защото дава пример и с японското население на САЩ, депортирано като враждебно население за САЩ:

“Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война.“

c/ изразът "враждебно за воюващата страна цивилно население" е легитимен военно-правен ТЕРМИН от времето на Втората световна война ( а и преди, и след нея) и може да се намери в маса документи, вкл. американски документи относно депортацията на враждебно за САЩ население ( в случая японско население) и като легитимен термин не изразява личното отношение на Дянко Марков!

Виж, например, тук и тук.

Като офицер, г-н Марков е запознат с военно-правната терминология и си служи с нея.

5. В своето изказване пред Народното събрание Дянко Марков обяснява единствено защо цар Борис, който успява да устои на натиска на Берлин и спасява евреите, намиращи се вътре в държавните граници на България от депортация извън страната, не можеше да спаси от депортация евреите в съседни държави, където не България, а Германия е суверен според международните конвенции за водене на война.

Тези земи са ИЗВЪН границите на Царство България.
Българските власти там са по пълномощие на Германия и те нямат нито военни ресурси да се противопоставят, нито правни основания да се опълчат на германското командване на Балканите.

А нямат правни основания, защото през 1943 година според тогава действащите конвенции за водене на война (Хагските от 1907 година) - и точно това НАПОМНИ Дянко Марков в своето парламентарно изказване, депортации (тоест, преселвания) на цивилно население, което воюващата държава счита за враждебно, не са забранени и се практикуват от всички воюващи страни през Втората световна война – САЩ, Англия, Германия и СССР.

Само това напомни и обясни Дянко Марков - защо българските власти не са извършили военно престъпление:

"Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.”

6. ШАЛОМ се опитва да преиначи истината, вадейки думите от контекста на изказването и пропуска думите на Дянко Марков, с които изразява гордостта си и радостта си от спасените евреи:

„ В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!"

Забележка: Българските власти, както и хората от целия свят по онова време (февруари- март 1943) не знаят истинската цел на тези "преселвания на евреите в Полша", които са пазени в строга тайна с цел успешното осъществяване на депортациите в цяла Европа. Това го твърди и известният изследовател на Холокоста проф. Йехуда Бауер, който казва:

"Депортациите винаги бяха прикривани. Казваше се, че евреите ще бъдат заселени на друго място или ще бъдат изпратени на работа."

Същото потвърждава и проф. Мартин Гилберт:

"Опазването на тайната е от съществено значение, за да може Аушвиц да функционира като фабрика на смъртта. Депортациите са най-големият измамен трик в историята, защото днес ние знаем, че това е било измама. Днес ние знаем каква е била целта им." (вж. документалния филм "Escape from Auschwitz" - Escape 2006).

За повече подробности виж тук.

---

*.Вж тук текста на Шалом.

**.
Журналистката Юлиана Методиева от сайта „Маргиналия“, (работила до 1989 година в комунистически издания като "Учителско дело") е подсъдима в дело за клевета срещу Дянко Марков и няма да се учудя, ако тя и кръгове около „Маргиналия“ стоят зад това поръчково писмо срещу Дянко Марков на Шалом, публикувано веднага в „Маргиналия“ с послепис на компрометираната редакция на изданието.

 

1.Както се вижда от американски документи и книги за войната, изразът "враждебно население"(enemy population) е легитимен военно-правен термин и се открива в множество международни документи, конвенции и книги. Да се приписва на Дянко Марков лично отношение, когато използва военно-правна терминология е въпрос на нагла измама или в най-добрия случай на потресаващо невежество.


2. Страница от издадената още през 1938 година във Варна книга на водача на СБНЛ Иван Дочев "Кои сме ние и за какво се борим", в която той недвусмислено се обявява срещу антисемитизма.

3. Указ за награждаване на българския офицер Дянко Марков с "Орден за храброст" във войната срещу Германия. Седем пъти воденият от него самолет се връща надупчен целия от германската противовъздушна отбрана. Докато 22-годишният Дянко Марков и брат му Марко воюват с армията на Хитлер, в тила българските комунистически престъпници убиват баща му без съд и присъда. И до ден днешен не се знае къде му е гробът.

4. Афиш на СБНЛ за концерт на братя Владигерови, евреи по майка от рода Пастернак). Очевидно легионерите не са били антисемити, след като двамата братя Владигерови, които са от еврейски произход избират точно легионерската организация да организира техния единствен концерт в България по време на краткия им престой в родината през 30-те години.

5. Писмо от Моис Пинкас от Израел до Дянко Марков. В писмото личи сърдечното топло приятелство между двамата.

Приятелствата на Дянко Марков с български евреи не са от вчера. През 60-те години като цигулар в Музикалния театър, той е имал близко, сърдечно приятелство с първия цигулар на оркестъра Моис Пинкас, който заминавайки за Израел пише дълги, подробни, приятелски писма до Дянко Марков. Макар че по това време вече Дянко Марков е оркестрант в Операта, а не в Музикалния театър (което значи, че те са запазили близкото си приятелство и след като вече не са били колеги в един и същи оркестър) :

„Здравей Дянко, Ето ме вече в Израел...Бързам да ти пиша, докато са още пресни впечатленията ми... Тук съм от два дни, от които единият прекарах в спане.“

Самият факт, че веднага след пристигането си Моис Пинкас бърза да сподели впечатленията си с Дянко Марков, а не с други свои колеги от Музикалния театър, на които той изпраща поздрави чрез Дянко в края на писмото си, говори за близко и сърдечно приятелство.За това близко и сърдечно приятелство говори и споменаването, че по време на пътуването, Моис Пинкас вади на палубата на кораба „цигулката на Дянко“ и свири с нея: „Най-сетне рекох си: „Я да извадя аз цигулката на Дянко – настроих я, турнах една сурдина отгоре на магаренцето, дръпнах един лък и хубаво звучеше, дори много хубаво. Но ето ти беда! Чудя се каква е тази тишина, когато се обърнах към вратата почти всички ме слушаха... от този момент капитанът на корабчето не се отдели от мен.“ (стр 2 от писмото на Пинкас)

Особено показателен е краят на дългото писмо (цели три страници със ситно изписан почерк), където авторът не само праща поздрави по Дянко Марков до „всички колеги“, но и пише следното: „Я да напиша първото си писмо до Дянко. Моите писма до теб, ако ти харесват, ще бъдат с подробно описани впечатления главно в областта на музиката, архитектурата, театъра и някои други неща (жените). Твой Пинкас“. Тези думи свидетелстват за доверие, споделяни общи интереси и топло, сърдечно, близко приятелство

6. Стихотворението "Мамо, не плачи" на Дянко Марков, публикувано през 1992 година в стихосбирката му "Заключени слова" е писано през 1984 година. Потресен от личната драма на Меира и Бенедикт Молхови, загубили трагично своя 15-годишен син Виктор, Дянко Марков пише трогателното стихотворение: “Мамо, не плачи“. Както свидетелства по-малкият брат на загиналия Виктор - Дориан Молхов, днес диригент на еврейския хор „Агада“, става дума за дете на двама евреи. Един „антисемит“ никога не би се трогнал от тази драма и не би написал толкова силно въздействащо с човещината и съпричастието си към голямата трагедия на едно еврейско семейство стихотворение. По времето, когато се случва трагедията, Дянко Марков вече не е в Музикалния театър, но запазвайки близките си отношения с Меира и Бенедикт Молхови, той научава от тях за постигналото ги нещастие – доказателство за близко приятелство с едно еврейско семейство.

           
списание Диалог