КОМЕНТАР / COMMENTAREN |
|||
|
Не ритуална и бездушна почит, а памет за миналото и тревога за бъдещето! Борислав Скочев Все по-често и все по-грозно историческите чествания се обсебват от политиците. И то от политици, които са тъкмо обратното на историческия пример, който ползват като трибуна. На паметника на Апостола на свободата Васил Левски първи се изстъпват онези, които като печелят, губи цял народ. Които не гонят руските агенти, а им слугуват. Които не себе си жертват за свободата, а свободата - за властта си. Винаги съм пред труден избор дали да отида на някое събитие, на което очаквам да видя или дори да слушам такива хора. Тук изключвам политици като Петър Стоянов, Андрей Ковачев, Вили Лилков или Жаклин Толева, които имат личен и постоянен ангажимент към историческата памет. Със скърцане на зъби мога да преглътна присъствието на 1 февруари на бившата кметица Фандъкова, която за 14 години като кмет така и не изпълни решението за премахване на паметника на съветския окупатор. (От присъствието на Бойко Борисов, който е основният отговорен за деградацията на демокрацията в България към путински автократичен модел в последните 10 години, не се притеснявам - той не ходи по такива места, а от своя опортюнистичен Олимп изпраща едни от хората си на поклоненията в Белене, а други - на русофилските събори в Копринка.) Или и на Фандъкова, и на Терзиев, които година след година погазват конституционното право на мирно шествие - Луковмарш. Или на свещениците от БПЦ, която църква така и не последва човешкия и християнския пример на патриарх Неофит и не осъди като него руската война в Украйна. (За щастие, тази година панихидата пред Мемориала на жертвите на комунизма бе отслужена от свещеници от старостилната църква, но пък панихидата в "Св. Седмочисленици" е била отслужена от патриарх Даниил, който, както стана ясно, наскоро е съдействал да влезе в България руски генерал ог КГБ, санкциониран заради ролята му в подпалването на войната срещу Украйна.) Но присъствие на Пеевски вече щеше да прелее голямата чаша на търпението ми след заканите му срещу гражданските организации - все едно срещу "соросоидите" проговори Копейкин или самият Путин. И се бях приготвил да протестирам, ако вземе думата. Защото скърбим и си спомняме за онези, които независимо от възгледите си - демократични, националистически, анархистични, - станаха жертва на тоталитарното разрушаване на либералната демокрация с нейните устои - свободните избори, разделението на властите, независимия и справедлив съд, гражданското общество, свободата на словото, на пресата, на сдружаването, на демонстрациите... Тогава управляващите България съветски агенти унищожиха легалната опозиция, като изпратиха на смърт, в затворите и концлагерите нейните водачи, обявявайки ги за "чужди агенти". Разправиха се с истинския патриотизъм, а след 1989 г. създадоха псевдонационализъм с руски флаг. Унищожиха гражданското общество с неговите младежки, спортни, милосърдни, просветни, бежански, патриотични организации и на тяхно място задължиха всички да членуват в масовите тоталитарни организации. Създадоха послушен съд, изпълняващ нарежданията на Държавна сигурност за политически процеси. Ликвидираха независимата преса и осъдиха на затвор или изпратиха в концлагери критичните към властта журналисти... Почитта към жертвите на комунизма не е само скръбна памет. Тя е трагичен опит, който трябва да предпазва нас и идващите след нас. Трябва да е разпознаване и предупреждение за днешните и утрешните заплахи за свободата. Ако го разбираме така, не можем да спазваме бездушно благоприличие или да ръкоплескаме с партиен възторг на представители на партии, които опорочават изборите, или са превзели съдебната система, или са подчинили медиите и нападат последните островчета на свободното слово, които дискредитират и разрушават гражданското общество, подменят истинския патриотизъм с проруска имитация, сеят омраза и разпалват низки страсти в българското общество. Мнозина днес пред Мемориала почетоха непрежалимите си близки и си припомниха трагедията на България, но само Захари Карабашлиев след събитието с протеста си срещу хората на Пеевски има доблестта да отдаде онази почит към жертвите, която е и предупреждение за бъдещето. Да знаем, да помним и да реагираме навреме, ако не желаем да сме още една Русия, Беларус или Грузия! 1 февруари 2025 |
списание Диалог |