КОМЕНТАР / COMMENTAREN
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

За бъдещето на комисията по документите на Държавна сигурност

Борислав Скочев

 

Подобните институции в другите бивши соц страни си поставят три основни цели:

• познание и осмисляне на тоталитарния период;

• постигане на справедливост;

• защита на обществото от влиянието на тоталитарните структури (не само тези на тайните служби, но и на компартиите и другите тоталитарни организации).

Съответно дейността им има три направления:

• разкриване и изучаване на архивите на тоталитарните служби за сигурност и популяризиране на истината за тоталитарното минало;

• съдебно преследване на извършителите на комунистическите престъпления;

• лустрация.

У нас удължаването на давността за комунистическите престъпления, което е в законовата база на подобните институции в Полша, Чехия, Германия, Унгария и Румъния, беше отхвърлено от КС по искане на главния прокурор Цацаров. А лустрационните норми в няколко закона с различни решения на КС бяха обявявани ту за непротиворечащи на конституцията, ту за противоконституционни, докато постепенно не бяха напълно премахнати.

Законът за достъп и разкриване на документите на ДС, с който се създава българската комисия, й възлага само първата от трите задачи. С нея комисията се справя що-годе задоволително и десетгодишното й съществуване е оправдано с разкриването на архивите (но не и с осмислянето и популяризирането). Предстоят важни за общественото знание проверки в ръководствата на местната власт, дирекциите и районните служби на МВР, разузнаването и военното разузнаване, висшето образование, политическите партии, религиозните общности, адвокатурата, спорта, приватизираните държавни и общински предприятия и приватизационни фондове, инвестиционните посредници и дружества, операторите на електронни съобщения, държавните и общински дружества… Въпреки невъзможността за лустрация, самото осветяване на широк кръг лица на публични длъжности или с публични дейности дава достатъчно знание на обществото за обяснение на тяхното поведение в политиката, икономиката, медиите и пр.

Няколко промени в закона и в организацията на работа на комисията биха подобрили нейната дейност.

В закона:

- Да се постави крайна дата, на която архивът на Държавна сигурност става част от Държавния архив – при чехите това е 1 януари 2030.

- Като изискване към членовете на комисията да се добави, че не трябва да са били: в централните, областни, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, служители на Народната милиция, в школи на КГБ, съдии и прокурори, които са издавали политически обвинения и присъди, в ръководствата на политически партии, в изпълнителната власт и в органите за сигурност след 1990.

- Трима от членовете на комисията да бъдат бивши политически затворници или лагеристи, евентуално предлагани с общо съгласие на съюзите на репресираните. Останалите да бъдат изявени изследователи на тоталитарното минало.

- Архивите на тоталитарните служби не са класифицирани. За случаите, в които членовете на комисията ще имат работа със секретна информация, с изменение в ЗЗКИ те да бъдат присъединени към лицата, които не подлежат на проучване за надеждност (народни представители, министри, съдии, прокурори, следователи, адвокати и пр.) и които имат достъп по принципа “необходимост да се знае”. Към този момент т. 2 (участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна дейност), т. 3 (осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред) и т. 4 (осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред) на чл. 41 от ЗЗКИ дават всички формални основания при проучването за надеждност да бъде обявен за ненадежден всеки един бивш политически затворник или лагерист. С такова проучване на ДАНС беше попречено на Георги Константинов, анархист и дългогодишен политически затворник и емигрант, да бъде член на комисията.

- Заплащането на членовете на комисията да се промени от 3 средномесечни работни заплати на 3 минимални. Така комисията няма да е тих пристан за бивши депутати, а ще привлича хора с чувство за мисия.

- Да се разграничат щатните и нещатните служители от секретните сътрудници. Първите да бъдат разкривани не по проверка на определените публични дейности и длъжности, а като отделна задача на комисията за съставяне на каталози с имената на всички служители на ДС и поделенията, в които са работили. За тях да отпадне ограничението за разкриване и публикуване на данните за принадлежност към ДС на лица, които са починали. Кадровите им дела да бъдат достъпни за изследователите, като те се изискват целите и бъдат възстановени в оригиналния им вид преди разшиването и оформянето им като ново дело при предаването на комисията.

В работата на комисията:

- Да се публикува на сайта на комисията обобщена характеристика на архива на комисията според организацията на документите по масиви, източника, вида на носителя, брой архивни дела в обособения фонд с документи, които не се разкриват по искане на специалните служби.

- Да се изработят и публикуват на сайта списъци с общо описание на съдържанието на:

• фондовете, които са в архива на комисията, но още не са обработени;

• фондовете, непредадени от МВР и службите като непринадлежащи към архива на ДС;

• архивните единици от предадените на комисията фондове, които не са й били предадени като непринадлежащи към архива на ДС или по друга причина;

• архивните единици от предадените на комисията фондове, които са “неналични”;

• непредадените фондове и архивни дела от областните дирекции на МВР;

• закритите за публичен достъп архивни дела на областните дирекции на МВР (огромна част са заличени в описите на комисията).

- В читалнята да са на разположение за незабавен достъп сборниците със заповеди на ръководството на МВР от ф. 1, оп. 11.

За Институт за национална памет:

При невъзможността за лустрация и съдебно преследване прерастването на комисията по документите на ДС в такъв институт е оправдано само при:

- съществено задълбочаване на изследователската и популяризаторската дейност;

- разширяване на хронологичните рамки към терористичната дейност на БКП и на съветската намеса в България в периода 1918-1944;

- разширяване на изучаваните органи, освен ДС и РУМНО, с БКП и останалите тоталитарни структури и организации - тогава освен каталози на служителите на ДС трябва да бъдат съставени и издадени и сборници с личните данни на функционерите на БКП на ръководни позиции от околийско ниво нагоре.

9.10.2017

 

 

 

 

           
списание Диалог