АФИШ
AGENDA
     
   
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR

 

 

Политически вицове от 40-те и 50-те години

България днес е сочно пасбище,
на което пасе една крава, която доят в Съветския съюз.

Виц от 1955 г.

При всяка диктатура и всяка цензура вицът става политическото оръжие на обикновения човек. Политическият виц подронва авторитета на властта и казва от ухо на ухо онова, което не може да бъде изречено публично. Но при тоталитаризма той има още по-опасна и голяма сила, защото разголва несъответствието между лозунгите и действителността и така руши сърцевината на тоталитарната власт - създаваната от нея чрез изолацията, пропагандата и страха „друга реалност”.

Политическият виц е огледало на истинските настроения във времена на цензура и пропаганда. Запазен в досиетата на изпратените в затвора или концлагера, той е важен документ за епохата. Когато ни разказват приказки за розовото време на социализма и за руския брат-освободител, вицовете от онова време свидетелстват за действителните чувства и нагласи, затаени зад мълчанието и принудителното лицемерие.

Тук представям вицове и анекдоти, разказани от бегълци от България и записани между 1951 г. и 1956 г. от бюрата на Радио „Свободна Европа” в Триест, Рим, Париж, Истанбул, Атина и Хамбург и включени в доклади на РСЕ – Мюнхен, които днес са публикувани онлайн в Open Society Archives като архиви на Radio Free Europe/Radio Liberty Research Institute - www.osaarchivum.org. При превода някъде съкратих излишните подробности, които нарушават лаконичността на вица, другаде обобщих няколко варианта, но запазих характерния за времето език и стил, дори когато структурата на анекдота не задоволява днешното ни разбиране. Подредих ги хронологично според годината, когато е съобщен първият от записаните варианти, но не е трудно да се разпознаят онези, които са от времето преди 1951 г., когато започва тяхното записване.

Темите на тези политически вицове и анекдоти са съветското ограбване на Източна Европа, бедността в резултат на абсурдната социалистическа икономика, произвола на съветските окупационни войски, необразоваността на новите властници, мнимата „съветска помощ”, съветизирането на живота дори в най-дребните подробности на бита, грабителската обмяна на парите, убийствените държавни доставки, теориите на Мичурин и Лисенко, надеждите за война в Европа и освобождаване от съветския ботуш (и самоиронията към тази последна надежда). Един-два от вицовете са по-трудно разбираеми без познаване на историческия контекст, но остротата на повечето е непокътната, а някои са известни с по-късни варианти.

Много от анекдотите имат за герои арменци, цигани и турци. Те са положителните герои на анекдота – „оскърбители” на тоталитарната власт, нейни жертви и нейни риторически победители. Руснакът е отрицателният герой на анекдота и към него вицовете изразяват неприязън и презрение, защото българинът вижда в него окупатора и съветския началник, натрапника чужденец, преобърнал живота му наопаки.

Политическите вицове бяха масова форма на съпротива във всички съветски сателити в Източна Европа. Трудно е да бъде проследена историята на един виц - дали е прекроен от по-стар или е роден от злободневното събитие, дали е създаден в България или е привнесен от друга социалистическа страна. Например анекдотът за Гарабед, който трябвало да разказва вицове на Червенков, през 30-те години в Съветския съюз е за Карл Радек и Сталин, а в края на 50-те години е история на Сашо Сладура. Непрестанното и колективно-анонимно обновление на вица го прави жизнен и „неуловим” въпреки преследването.

Разказването на вицове е инкриминирано като „вражеска агитация и пропаганда”, която се наказва със строг тъмничен затвор по чл. 5 на Наредбата-закон за защита на народната власт от 1945 г. и с лишаване от свобода от една до пет години съгласно чл. 88 на Наказателния закон от 1951 г. и Наказателния кодекс от 1956 г., а съгласно чл. 98 същите наказания се налагат за същите престъпления, извършени против друга „държава на трудещите се” (разбира се, най-вече против СССР). Според чл. 108 на Наказателния кодекс от 1968 г., действал до края на режима, „противодържавната агитация и пропаганда” се наказва с лишаване от свобода до 5 години, а съгласно чл. 113 същото се отнася и до другите „държави на трудещите се”.

Разказвачите на вицове не само са съдени, но и са изпращани в концлагер без съд и присъда. Към края на 1951 г. за „вражеска агитация и пропаганда” в концлагера „Белене” има 520 души или 16% от всички лагеристи, а към края на 1952 г. – 497 души или 21%. Към януари 1957 г. в открития повторно концлагер 220 души са заради това „престъпление” или 93% от всички политически лагеристи, към декември 1958 г. – 254 души или 91% от политическите лагеристи. През 70-те години в затвора „Белене” също има въдворени хора без съд и присъда за „вражеска агитация и пропаганда”.

Разбира се, не всички осъдени и въдворени за „вражеска агитация и пропаганда” са разказвачи на вицове, защото това обвинение преследва всяка критична дума, всеки слух, всяко гласно изразено недоволство, всеки намек за несъгласие и дори се приписва на хора, които трябва да бъдат репресирани заради биографията си на политически врагове, а не са дали никакъв повод за това. Няма статистика какъв е процентът на вицовете в този вид „престъпност”, но справките за изпратени в концлагер лица нерядко отбелязват разказването на вицове като една от проявите на „вражеско отношение” и като една от причините за репресията. В кампанията на масови арести след смъртта на Георги Димитров хора са изпратени в концлагер за „хулигански вицове против вожда на българския народ” и заради подигравателната песен „Дундаки”, като най-често тези сведения и настояването „злостният враг” да бъде въдворен идват от кварталните партийни и отечественофронтовски организации.

И ако Георги Димитров, вече мумифициран, отвежда близо 4 000 души в отвъдното на лагерите (Хана Аренд обрисува концентрационните лагери като места, в които човешката маса е третирана като вече несъществуваща, между живота и смъртта), то и Тодор Живков не му отстъпва. След като той заема ръководното място в комунистическата партия, Държавна сигурност става особено чувствителна към вицовете, които го осмиват персонално. „Разпространяването на най-цинични вицове против народната власт” е едно от основанията за въдворяване на младежи „хулигани” в концлагера „Белене” в масовата акция в началото на 1958 г., но също и през 1959 г. В някои от заповедите за въдворяване се отбелязва изрично, че лицето е разказало виц за Тодор Живков.

В годините 1959-1964 има няколко показни репресии срещу разказвачи на вицове. На 25 декември 1959 г. виртуозният музикант, бохем и зевзек Александър Николов (Сашо Сладура) е осъден по чл. 88 от НК на 1 година затвор за това, че „многократно на различни места в София е разгласявал клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да уронят достойнството на българския народ и Народната република и да увредят добрите ни отношения със Съветския съюз и да уронят престижа му”. След излизането му от затвора ДС продължава да стяга примката и Сашо Сладура е изпратен в Ловешкия концлагер със заповед от 15 септември 1961 г. на зам.-началника на Държавна сигурност Мирчо Спасов заради това, че „разпространявал вицове по адрес на наши и съветски видни държавни и партийни ръководители”. След няколко дни в лагера е садистично убит.

През 1961 г. Радой Ралин, легендарен автор на епиграми, е уволнен от в. „Стършел”. На заседанието си на 9 март 1961 г., посветено на „недостатъците в списването на в. „Стършел”, Политбюро го обсъжда като „автор на редица антипартийни и клеветнически сатирични произведения” и са цитирани следните негови епиграми:

България, България, понасяща България!
Познавам те от оня ден и вчера.
Страна, в която всичките бездария
направиха огромна кариера.

Докога над страната ни бащина
ще вилней таз страшна простащина!

Ний изнасяме рано доматките
да спечелиме ценна валута,
та износно поне дипломатките
да купуват коли и бижута.

На това заседание Радой Ралин е заклеймен и като „автор на редица апокрифни епиграми и вицове, насочени срещу отговорни държавни и партийни дейци”. Следва поредица от уволнения. През 1968 г. Тодор Живков приема книгата му „Люти чушки” като лична обида и тя е претопена. На 12 ноември 1968 г. Секретариатът на ЦК на БКП излиза със специално решение за „Люти чушки”, а на 2 декември 1968 г. в Софийския градски комитет на БКП Радой Ралин е обвинен за авторството на популярни сред народа епиграми, някои от които не са негови, например: „За няколко дена, тайно и полека, цените пораснаха с няколко века”.

На съвещание на ръководството на МВР на 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков посочва разказвачите на вицове като един от главните обекти, по които МВР трябва да работи: „Вражеските елементи са раздвижени, активни и нагли в своите действия срещу властта и нейните мероприятия. Разпространяват слухове и вицове... С вицове те опорочават нашите успехи и постижения в строителството на социализма, говорят против Правителството и ЦК на БКП, особено против първия секретар др. Живков. Тук има пръст врага, има пръст чуждестранната разведка. Целта е да се създаде неверие в нашата власт, в дружбата ни със СССР, да се компрометира Правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар др. Живков”.

В началото на 1964 г. има няколко показно назидателни, отразени в пресата съдебни процеса срещу разказвачи на вицове.

Популярният пловдивски архитект и автор на вицове Боян Чинков е арестуван на 20 ноември 1963 г. и в средата на януари 1964 г. след тридневен процес, в който са разпитани десетки свидетели, получава максималната за това „престъпление” присъда от 5 години затвор. Публикация в официоза „Работническо дело” от 18 януари 1964 г. повтаря мотивите на присъдата: „Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие. Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции. Има обаче отделни хора, които, заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения. Такъв е арх. Боян Чинков. Той е използвал някои трудности, които нашият народ среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да омаловажава постигнатите успехи, да клевети партийни и държавни ръководители, великата съветска страна. Под формата на политически вицове Б. Чинков е злословил по адрес на народната власт.”

В. „Силистренска трибуна” от 28 април 1964 г. съобщава, че един млад човек, Ангел Манолов, е осъден на 9 месеца затвор за разпространяването на „вицове и клевети във връзка със социалистическото строителство”. Статията откровено заявява: „Това наказание е предупреждение за всички онези, които все още се спотайват тук-таме, за хората, които буржоазното общество ни остави като печален остатък и които сега се дразнят от успехите ни, клеветят, разпространяват обидни твърдения. Те не могат да намерят място в новия живот, затова той ги изхвърля от редиците си”. (С благодарност към Здраво Кулев за осигурената статия.)

Зад всеки от следващите вицове и анекдоти стоят подобни истории на преследване. Бегълците, които са ги разказали на РСЕ, съобщават понякога и имената на техни познати, задържани в милицията или въдворени в ТВО заради конкретния виц.

И все пак въпреки драматичната биография на тези вицове се надявам те да бъдат интересни не само като документ на времето, но и с остроумието си, с възможността да усетим духа на нашите дядовци и баби, израснали като свободни хора в предкомунистическа България и имали нещастието да завършат живота си в съветския лагер, техния кураж в справянето с трудното битие и мракобесието. Нека си представим усещането им за малко тържество над комунистическата власт, за морално отмъщение, за приятелско съучастничество при споделянето на политическия виц, за глътката свобода сред риска и страха.

Борислав Скочев

*

1951

През есента на 1950 г. един 45-50-годишен варненски докер, Кольо, товарел българско жито на съветски кораб. Шапката му паднала в житото. Два месеца по-късно друг съветски кораб пристигнал в пристанището на Сталин (Варна). Вестниците се задъхали от благодарности за огромното количество жито, изпратено от руснаците на България. Докато разтоварвал съветското жито, Кольо намерил изгубената си шапка. Вечерта разказал това в кръчмата: „Приятели, ние вярвахме, че всичко това идва от Русия, но шапката ми разкри цялата работа. Руската помощ е измама. Всъщност всичко, което правят руснаците, е да ни продават на по-високи цени собствената ни продукция”.

*

Овца и магаре се срещат на българо-югославската граница. Магарето пита овцата къде отива.
- Отивам в Югославия, защото властта ми взе цялата вълна и въпреки че ме стрижат два пъти в годината, пак не са доволни. Чух, че в Югославия стрижат овцете само веднъж в годината. А ти?
- Отивам в България, защото чух, че там и магаретата ставали министри.

*

Край с. Желява един циганин води мечка на верига. Среща го армейски капитан и вижда, че мечката е с капитански пагони.
- Как се осмеляваш! – крещи капитанът. – Знаеш ли, че аз съм бил 9 месеца в планината при най-тежки условия, за да имам право сега да нося тези пагони.
- Девет месеца?! Моята мечка е била в планината 9 години, значи трябва да е най-малко генерал – казва изненаданият циганин.

*

Един чужденец пристигнал в Тирана. Носел полска риза, чехословашка вратовръзка, унгарски костюм, полски пуловер, българско палто и руски ботуши. Не било трудно да се познае, че е съветски специалист.

*

На събрание партиен агитатор говори:
- В САЩ цари беднотия, безработица и глад. А в Съветския съюз всички са щастливи, имат работа и достатъчно храна, там е същински рай. Но между нас все още има империалистически шпиони. Когато ги заловим, ще ги изпратим в Сибир.
Един човек плахо се обажда:
- Другарю, едно не мога да разбера. Защо ще наказвате империалистическите шпиони като ги изпращате в съветския рай, а не в САЩ?

*

През 1951 г. в Батак на едно магаре някой сложил табела с надпис:
- Откъде идваш?
- От Турция.
- Защо идваш?
- Защото чух, че в България всички магарета са офицери и началници.

*

Един селянин пристига в София. На централния площад вижда огромна тълпа, която ръкопляска с всичка сила, а няма никакъв оратор. Селянинът пита един човек:
- Какво става тук? Кого аплодират?
- Преди четири дни на този площад някой извика „Да живее Сталин!” и досега никой не смее да спре да ръкопляска.

*

Комитетът за помощ на Корея има лозунг „Помагайки на Корея, помагаме на себе си!”. Стоян среща приятеля си Иван.
- Здрасти, старче! Какво ново?
- Не си ли чул новините?
- Не, какви са?
- Не знаеш ли, че помагайки на Корея, помагаме на себе си?
- Не думай!
- Да, истина е. Откакто председателят на кварталния комитет за помощ на Корея събира дрехи за корейците, се сдоби с няколко костюма, много чифта обувки и няколко пуловера.

*

Един селянин от Русенско за първи път в живота си отишъл в София. Спрял се пред катедралата „Света Неделя” да й се възхищава. Един милиционер се приближил и го попитал какво прави.
- Гледам „Света Неделя” – отговорил селянинът.
- 100 лева глоба! Това е площад „Ленин”, а не „Света Неделя”.
Селянинът си тръгнал и попитал друг милиционер дали това е булевард „Мария Луиза”, който води към гарата.
- 100 лева глоба! Този булевард сега се казва „Георги Димитров”.
На гарата селянинът се обърнал към един милиционер с въпрос кога тръгва влакът за Варна.
- 100 лева глоба! Сега този град се казва Сталин.
Селянинът се качил ошашавен във влака, чудейки се дали вече не е в Съветския съюз.
Наближили Русе и един от спътниците в купето го попитал дали това е Дунав.
- Няма да се хвана още веднъж! – отговорил селянинът. - Това е Волга, а аз съм Стенка Разин.

*

Професори от Юридическия факултет изпитват по диалектически материализъм група студенти от Централната партийна школа. На първия се пада тема „Георги Димитров”. Той описва надълго и широко живота на Димитров и накрая предлага минута мълчание в памет на вожда. Всички стават на крака. На втория се пада тема „Сталин”. Той разказва подробно за живота на Сталин, епизоди от неговата революционна дейност, неговите приноси за триумфа на социализма и прочие. Накрая предлага три пъти да бъде аплодиран „великият водач на науката, гениалният Сталин”. Залата избухва в скандирания. Темата на третия е „Интернационала” и той започва с ентусиазъм. Един от професорите казва на съседа си:
- Хайде да излезем да изпушим по цигара. Имам чувството, че накрая ще предложи да изпеем „Интернационала”, а аз не знам нито дума от него.

*

Един активист агитира селянин да се включи с 1000 лева в държавния заем. Селянинът дълго мисли и накрая пита:
- Какви гаранции ми давате?
- Сталин е нашата гаранция, другарю!
- Ами ако нещо стане със Сталин?
- Тогава Партията е гаранция, другарю!
- Ами ако и с Партията се случи нещо?
- Е, другарю, не мислиш ли, че това би си струвало хилядата лева?!

*

Един нов другар, Владимир Аврамов, скандира:
- Да живее Сталин!
- Преди няколко години ти не викаше ли „Да живее Хитлер!”? – припомня му негов приятел.
- Точно така. И той нали умря?

*

Двама софиянци се възхищават на американска кола, паркирана пред сградата на МВР. Единият се обръща към другия:
- Виж каква красива съветска кола!
- Не е съветска, а американска.
- Това го знам, но теб не те знам какъв си.

*

Двама приятели се срещат на улицата.
- Здравей! Какво работиш сега?
- Чета лозунгите.

1952

Живеещи в недоимък, българите не гледат с добро око на износа с кораби на храни за Китай и Северна Корея, който властите се опитват да запазят в тайна. На всичко отгоре са принудени да изпращат „доброволно” всякакви подаръци за Корея. За целите на пропагандата в страната пристигат китайски и корейски артистични трупи. Българите, които ядат черен хляб и кърпят дрехите си, не ги приемат радушно и местните партийни комитети трябва да мобилизират зрители за представленията им.
По този повод двама българи си говорят:
- Чу ли новината? Ако се научиш да танцуваш китайски и корейски танци и да пееш китайски и корейски песни, те освобождават от задължението да изпращаш дрехи на корейските братя и получаваш допълнителен купон за 100 г хляб.
- Е как някой може да се научи да танцува и пее по китайски и корейски?
- Много е лесно. Слагаш ръка пред стомаха си и се преструваш, че свириш на китайска цигулка, подскачаш първо на единия, после на другия крак и пееш: Цигу-мигу, цигу-мигу, Ким Ир Сен, цигу-мигу, цигу-мигу, Мао Дзе Дун.

*

Един руснак се хвали на група български селяни, че в Съветския съюз имат шест жътви в годината. Българите са много впечатлени и го питат как е възможно. Руснакът отговаря:
- Много е просто. Едната е нашата, а останалите са полската, чехословашката, унгарската, румънската и българската.

*

Продавач на напитки бута количката си по перона на Варненската гара и се провиква: „Варненска мента!”. Милиционер се приближава и му казва:

- Не знаеш ли, че Варна вече се нарича Сталин?!

- Пробвай ти да викаш „Сталинска мента”. Аз нямам кураж.

*

Гарабед е окачил четири портрета в стаята си: на Сталин, Ленин, Чърчил и Труман. Питат го каква е тази ексцентричност. Гарабед отговаря:

- Аз съм религиозен човек и сутрин и вечер си казвам молитвата пред всеки един от тях. Пред първия: „Отче наш”, пред втория: „Който си на небесата”, пред третия: „Да се свети името ти”, пред четвъртия: „Да дойде царството ти!”.

*

Добри Терпешев бил избран за председател на Държавната планова комисия. Съселяните на Терпешев изпратили в София делегат да го поздрави с високия пост, да го попита какво означава „планиране” и да го помоли да не забравя интересите на родното си село. Терпешев му обяснил, че планиране означава да се увеличи производството и така да се повиши жизненото равнище на народа.

- Нека ти дам един пример – и Терпешев отворил прозореца. – Нали виждаш онази кола долу? Днес е само една, след година ще бъдат три, след няколко месеца четири, а когато Планът (първата петилетка) приключи, ще бъдат милиони коли и всеки гражданин ще има своя. Ето това е планирането.

Доволен, делегатът се върнал в родното село. Там съселяните му го обградили и го засипали с въпроси. Делегатът опитал да обясни какво е планирането, но никой нищо не разбрал. Като се сетил за примера на Терпешев, селянинът отворил вратата на бедния си дом и видял един просяк да седи на стълбите.

- Ето какво е планирането – започнал обяснението си той. – Днес виждате един просяк. След година ще са двама, няколко месеца по-късно – трима. Когато Планът приключи, ще има милиони просяци и всеки от нас ще е просяк.

*

Иван среща свой приятел на софийска улица. Пита го как е и какво работи.
- Комисионер съм.
- Как е възможно, тази дейност сега е забранена?!
- Ами събирам пари за държавата, която ще ми отпусне комисиона едно към сто.

*

Вълко Червенков, Цола Драгойчева, Добри Терпешев и Антон Югов пътуват с кораб. Внезапно са разразява буря и корабът потъва.
Въпрос: Кой се спасява?
Отговор: Българският народ.

*

Животът в България бързо се променя по съветски модел. Българските комунисти фанатично подражават във всичко на руснаците и дори се гордеят с това. Един ден възрастен българин вижда на улицата съветски човек, спира го и го пита:
- Таваришч, таваришч, вие в Съветския съюз лайна ядете ли?
- Не – отговаря руснакът.
- Ох, слава Богу! – възкликва старецът с облекчение.

*

Киркор и Гарабед се връщат от концлагер. Другите арменци много искат да знаят как е било там. Киркор разказва:
- Ставахме в 8 часа, закусвахме изобилно и веднага отивахме в библиотеката да четем вестници и книги. Обядът беше превъзходен и богат. След това си почивахме до вечерята. Вечерта можехме да си легнем когато искаме…
- Какви ги разправяш! Гарабед ни каза, че сте ставали в 5 часа, че храната била оскъдна и лоша, че сте вършили много тежка работа и понякога са ви биели с камшик.
- Това Гарабед ли ви го каза? Къде е той?
- Взеха го обратно в концлагера.
- Ами тогава какво ме питате за живота в концлагера!

*

Двама български турци са арестувани за антикомунистическа пропаганда и са подложени на изтезания. Накрая милиционерите разбират, че са невинни и ги пускат. Преди това милиционерският началник ги предупреждава да не казват нито дума за това какво са преживели или са видели в милицията. Вече на свобода единият турчин е посетен от свои приятели, които го питат как е било.
- Всичко беше чудесно, хранеха ни добре и на всеки два часа ни викаха при началника да ни съветват.
- Но защо тогава Али лежи и не може да се движи?
- Него го съветваха повече от мен.

*

Студент в Музикалната академия върви по улицата и носи нотни листове. Опитва се да ги пъхне в джоба си и в този момент Държавна сигурност го арестува. В следствието студентът се опитва да обясни, че не е шпионин и това не са тайни документи, а концерт на Бетовен.
- Лъжеш! Вече разпитахме Бетовен и той направи пълни самопризнания, че двамата сте американски агенти.

*

В момент на сериозна международна криза попитали един голям комунист за съдбата на партийните членове и на останалото население. Той отговорил:
- Вие ще умрете в очакване на деня на своята свобода. А ние ще умрем от страх, че този ден може да настъпи.

*

Определението за социализъм:

Лунно осветление,
слънчево отопление,
Адамово одеяние
и всеки ден събрание.

*

Сурова, сурова година!
Весела година!
Червен Вълко с пасмина
да го няма догодина,
до амина!

*

На седянка в един от крайните квартали на София комунистическа агитаторка разяснява политиката, докато другите жени работят. Една бедна и зле образована жена нищо не разбира от комунистическата пропаганда. Тя има много деца, потънала е в шиенето и плетенето и не обръща внимание на приказките на агитаторката. По едно време агитаторката й казва да слуша по-внимателно.
- Например – пита я тя, - знаеш ли какво е казал другарят Сталин за великия Ленин?
- Аз съм проста работничка, не разбирам от политика и не се интересувам от партийните клюки – отговаря бедната жена.

*

Една сутрин през юли 1952 г. на площада на с. Варвара, Пазарджишко, намерили обесени овца и кокошка. На овцата имало бележка: „Понеже не мога да дам достатъчно вълна, за да изпълня задължителните наряди, се самоубивам от срам”. Подобна бележка имало и на кокошката: „Избрах този начин да избегна срама и унижението, защото не мога да доставя 200 яйца годишно за Червенков”.

(Историята с кокошката се разказва и като истински случай в Пловдив през октомври 1954 г.)

*

Димитров пристига пред райските врати и иска да влезе. Свети Петър му казва:
- Има си процедура. Първо трябва да представим молбата ти на началник „Кадри”.
- Какво?! – възкликва Димитров. – Дори в рая имате началник „Кадри”? Как се казва?
- Никола Петков – отговаря Свети Петър.
- О, тогава няма смисъл. Отивам направо в ада.

*

В хотел „Варна” в Сталин (Варна) дълго стояла бележка „Моля, поддържайте чистота! Дръпнете синджира, след като ползвате тоалетната, за да потече вода и не се качвайте с крака върху седалката”. Тази бележка била сложена за съветските окупатори, които през 1944 г. влезли в града и не знаели как да ползват тоалетната. Оставена била и по-късно за съветските техници, съветници и пр. Един ден на бележката някой написал: „Ние не сме от Бимбилистан”, след което тя изчезнала.

*

Един българин бил ограбен на улицата от съветски войници, които го оставили само по бельо. На път за вкъщи бил спрян от милиционери. Обяснил, че е ограбен от група чужди войници.
- Какви чужди войници? – попитал един от милиционерите.
- Швейцарски – отговорила жертвата.
- Швейцарски ли? Глупости, тук има само съветски войници.
- Вие го казахте.

*

По шосето за Истанбул пътуват три автомобила. В първия има англичани, във втория – турци, в третия е Червенков. Внезапно първият автомобил спира, защото на пътя е легнало магаре. Англичаните надуват клаксона, но магарето не мърда. Принуждават се да заобиколят през нивите. Турците също се опитват с клаксон и викове да изгонят магарето, но накрая и те заобикалят. И двата автомобила спират от другата страна на магарето и в това време пристига Червенков. След като клаксонът не помага, Червенков слиза от колата, прошепва нещо в ухото на магарето, то скача като ужилено и хуква през полето. Англичаните питат Червенков какво му е прошепнал. Червенков отговаря, че му казал, че ако не се отмести, ще го вкара в ТКЗС. Тогава турците попитали Червенков дали магарето наистина е разбрало министър-председателя. Червенков отговорил утвърдително и англичаните и турците избухнали в смях, а вбесеният Червенков се качил в колата си и заминал.

*

Вол и магаре се срещат на българо-турската граница.
- Къде отиваш? – пита магарето.
- Бягам в Турция. Представи си, селяните от нашето ТКЗС се опитаха да ме доят, понеже не им достигаше мляко за задължителните държавни доставки! Не мога да понеса такова унижение. Ами ти?
- Аз отивам в България, за да стана директор – отговорило магарето. – Ако хората там са решили да доят вола, тогава кой друг да ги управлява, ако не магаретата.

*

Голяма тълпа хора се е събрала на гарата на малък планински град: партийни функционери, чиновници, ученици с учителите си, духов оркестър, жители, доведени от партийни активисти. Те очакват влак с царевица - „съветска помощ”. Влакът пристига на гарата, посрещнат с овации и музика. Партийният секретар на града започва благодарствена реч към великия Съветски съюз. Изведнъж речта му е прекъсната от силни удари по вратата на един от вагоните. Отварят и излиза окъсан човек.
- Какво правиш вътре? – пита го партийният секретар.
- Ами товарех чували с царевица на гарата в Горна Оряховица и понеже бях много изморен, внезапно съм заспал.
- Саботаж! Арестувайте го! – нарежда партийният секретар.
Милицията бързо отвежда окъсания мъж, а тълпата се разбягва във всички посоки – не е здравословно да си станал свидетел на комунистическия провал.

*

Гражданин влиза в едно министерство, за да получи някаква справка. Приет е от един от най-големите началници, но докато излага молбата си, началникът оглежда костюма му. Накрая началникът изпраща човека при своя заместник, но на излизане го пита за адреса на шивача му. Заместник-началникът през цялото време оглежда обувките на човека, пита го кой му е обущаря и го изпраща при един разсилен. Разсилният е много любезен и дава на гражданина цялата информация, от която той се нуждае. Гражданинът му благодари и го пита защо неговите началници са се интересували от шивача и обущаря му. Разсилният отговаря:
- Големият началник едно време е бил шивач, а неговият заместник е бивш обущар.
- Ами вие?
- Аз съм бивш адвокат.

*

Вече няма купонна система, но много стоки липсват, а други се продават в ограничени количества само в определени дни и на безкрайни опашки. Например захар се полага по половин килограм месечно на човек. Луксозният ЗИС на Червенков спира пред един магазин, Червенков изпреварва дългата опашка и иска 3 килограма. Продавачът не го познава и му отказва. Червенков започва да крещи:
- Ти знаеш ли кой съм?! Аз съм надеждата на българския народ!
Мълчаливата дотогава опашка започва силно да се вълнува:
- Айзенхауер, Айзенхауер!

*

В концентрационен лагер лагерист пренася чакъл с ръчна количка. Когато минава край постовия милиционер, лагеристът му се усмихва. Милиционерът се прави, че не го е видял. При следващото минаване лагеристът отправя още по-предизвикателна усмивка. Милиционерът го заплашва, че ще го накаже. Когато минава за трети път покрай милиционера, лагеристът избухва в смях. Милиционерът се приближава заплашително и го пита защо се смее. Лагеристът спокойно отговаря:
- Смея се, че колелото се върти.

*

За да разрешат кризата със снабдяването с храна, големите комунистически началници решили да кръстосат риба с кокошка, за да снасят кокошките много яйца като рибите; свиня със стоножка, за да получават по 100 бута от свиня; пчела с крава, за да получават сладко мляко; човек с бълха, за да придобие човекът способността да живее седем години без храна.

*

Един просяк се моли пред московска църква. Минава Сталин и го пита:
- За какво се молиш?
- Моля се за Русия и за Сталин.
- А за какво се молеше по времето на царя?
- За Русия и за царя.
- Нали знаеш как свърши царя?
- Ами аз за това се моля.

*

Млад комунист вижда на полето възрастен селянин и го пита:
- Защо, чичко, житото е така полегнало?
- Почива си, синко, защото му предстои дълъг път.

*

Двама комунистически ръководители пътуват из страната и виждат селянин, който сади нещо. Спират и го питат какво сади, но той мълчи. Питат го втори път и той пак не отговаря. Единият комунист гневно го пита трети път, но другият комунист му казва:
- Остави го, каквото и да сади, то ще е за нас.
- Садя коноп, ще правя от него въже – изведнъж проговаря селянинът.

*

След дълги перипетии Иван получил разрешение да излезе на екскурзия в соцлагера. От всяка страна изпращал на приятелите си картичка:
- От свободна Румъния, ваш Иван.
- От свободна Чехословакия, ваш Иван.
- От свободна Унгария, ваш Иван.
След това дълго нямало картичка и приятелите му се разтревожили. Накрая получили картичка:
- От Ню Йорк, ваш свободен Иван!

*

Сталин телефонира на Червенков:
- Другарю Червенков, как е нашата реколта във вашата страна?

*

Попитали Гарабед какво е социализмът. Той отговорил:
- Преди 1944-а Гарабед работи – купува колело. Гарабед работи, работи – купува радио. Гарабед работи, работи и жената на Гарабед работи, работи – купуват апартамент. След 1944-а Гарабед работи – продава колело. Гарабед работи, работи – продава радио. Гарабед работи, работи и жената на Гарабед работи, работи – продават апартамент. На това викат социализъм.

*

Един българин умрял и се явил при Свети Петър. Свети Петър го попитал как вървят работите в България.
- О, чудесно! Като в рая.
- Какво самохвалство! И какъв е този ваш рай?
- Ами тук нямате дрехи – и в България хората нямат дрехи. Тук не ядете – и в България хората не ядат. Тук си светите с кандила – и в България си светим с кандила и газени лампи.

*

На Архангелова задушница група приятели отиват на гробището. Един от тях се обръща към гроба на починал приятел: „О, Иване! Ако можеше да възкръснеш и аз да заема твоето място...”. Иван, който бил починал преди 9 септември 1944 г., не се поколебал да приеме поканата. Пръстта на гроба започнала да се надига и рони, гробът се отворил и Иван излязъл от ковчега. Неговият приятел влязъл в гроба и той отново се затворил. Окуражен от видяното, друг от групата отишъл при гроба на свой приятел, който починал след 9 септември 1944 г., и извикал: „Петре, стани от гроба си да легна аз!”. Гробът се отворил и Петър се надигнал, показал среден пръст и пак легнал в ковчега.

*

Голям съветски учен съобщил, че след дълги изследвания открил, че Адам и Ева са били руснаци. Ученият получил високи награди и почести и бил поканен в Кремъл. Сталин го попитал: „Само между нас двамата, как успяхте да стигнете до вашето откритие?”. Ученият отговорил: „Другарю Сталин, Адам и Ева били голи, имали само една ябълка за двамата, но твърдели, че живеят в рая”.

*

Пощальон звъни на една врата. Излиза дребен, зле облечен човек.
- Тук ли живее Гарабед Вартазармян?
- Не, не живее тук – казва човекът с характерен арменски акцент.
- Извинете, но вие кой сте?
- Гарабед Вартазармян.
- Но защо ми казахте, че не живеете тук?
- Че живее ли се с 450 лева заплата?!

*

Късно през нощта двама пияници вървят по софийска улица и псуват Сталин и Червенков. Един милиционер ги чува и ги арестува. Пияниците твърдят, че са псували Труман. Милиционерът казва: „Не ми ги разправяйте тия! Аз много добре знам кого псуват хората днес”.

*

Арменец пътува с влак за гр. Сталин (Варна). Той е заспал, когато влакът приближава Варна и кондукторът започва да предупреждава пътниците: „Сталин, Сталин!”. Арменецът се пробужда, скача и започва да ръкопляска колкото сила има.

*

Една майка обикаля с детето си софийските магазини. Стига до площад „9 септември”, където са поставени големи портрети на българските комунистически лидери и на техните съветски братя. Детето пита:
- Мамо, защо тези чичковци са толкова дебели?
- Защото не се тръшкат като тебе, а само папкат и слушкат.

*

Една жена родила тризнаци и Вълко Червенков им станал кръстник. Кръстил ги Вълко, Сталин и Народ. След няколко месеца Червенков минал през същото село и се отбил да разбере как са децата. Майката казала: „Народ плаче, Вълко мълчи, а Сталин яде”.

*

Край бургаския кей лодка с двама пътници започнала да потъва. Хората на кея се готвели да скочат във водата, когато един старец казал: „Не се тревожете, те няма да потънат. Жената е Цола Драгойчева, а както знаете, тя е „лека” жена.

*

След като правителството за пореден път отнело спестяванията на хората, заявило, че в храната им има голяма липса на витамин П (пари).

*

По времето на приятелството на България с Тито било прието да се пеят песни за маршала и да се скандира „Сталин-Тито-Димитров!”. Един селянин чул „Сталин пита Димитров” и се обърнал към друг съселянин, който също недочувал: „Какво иска Сталин от Димитров?”. „Пита за още жито” – отговорил другият.

*

Учител изпитва ученик:
- Ако си сред полето в мъглив ден и нямаш компас, как ще определиш посоките?
- Ще намеря шосе или железопътна линия и ще наблюдавам влаковете или камионите. Ако са натоварени, значи пътуват на север, а ако са празни – на юг.

*

Червенков се върнал в лошо настроение в държавната си вила. Повикал шута Гарабед да го разсее. Гарабед останал с отворена уста от разкошната обстановка. Червенков му казал:
- Е, Гарабед, след първия петгодишен план всеки български гражданин ще живее в такъв дом.
- Другарю Червенков, не ме ли извикахте аз да казвам майтапи?

*

Една баба гледа голям плакат с лика на Сталин.
- Кой е този човек? – питя тя един минувач.
- Това е човекът, който ни освободи от фашисткото иго.
- Е, сине, той по-добре да ни освободи от комунистите!

*

За съветските вестници „Правда” и „Известия” българите казвали, че в „Правда” няма известия, а в „Известия” няма правда.

*

Легендарният с простоватостта си министър генерал Добри Терпешев се върнал от пътуване в чужбина, където видял общество. Влязъл в един магазин и поискал чифт ръкавици. Дали му от най-добрите, но той попитал защо чифтът не е пълен и няма трета ръкавица. „Каква трета ръкавица искате” – попитала изненадана продавачката. „Онази, която носят в едната ръка” – отговорил Терпешев, шокиран от невежеството на жената.

*

Един човек поискал в общината да си смени името.
- Как се казвате?
- Вълко Газилайнов.
- Прав сте, не можете да носите това име. Ето ви молба, попълнете я.
Човекът попълнил молбата и я предал. Чиновникът бил изненадан:
- Искате да смените Вълко с Петко, но си оставяте фамилията?
- Естествено. Фамилията си е добре, но Вълко не ми отива.

*

Гарабед се връща от Швейцария. Питат го какво е работил там.
- Бях министър.
- Министър на какво?
- На швейцарския флот.
- Но Швейцария няма нито излаз на море, нито флот!
- Е, и? Как в Съветския съюз има Министерство на културата, а в България – Министерство на правосъдието?!

*

Медицински термини след обмяната на парите:

Българският народ страда от паралипса.
Опасни бактерии Сталинококи.
Болестта е лечима с Труманзилин.

*

Господ да ни пази от
американска авиация,
британска дипломация,
руска окупация
и българска демокрация.

*

Англичанин се разхожда в полето и тихо си пее. Един руснак се промъква зад него и се опитва да го заглуши като бръмчи.
(По повод заглушаването от руснаците на западните радиостанции.)

*

След последната парична реформа служителите в Министерство на финансите и БНБ поискали премия за извънредния труд по време на обмяната на парите. Искането им било отхвърлено и те отнесли въпроса до Вълко Червенков, като се позовали на чл. 46 от Кодекса на труда и разпоредбите, обнародвани в Държавен вестник на 11 май 1952 г. След дълго време получили отговор от Червенков: „Напомням ви, че съгласно закон еди кой си, член еди кой си, трудът на гражданите не се заплаща по време на обществено бедствие”.

*

Скоро след обмяната на парите Вълко Червенков получава телеграма: „Телеграфирайте спешно как успяхте да ограбите цял народ не само без оплаквания, но дори с декларации за щастие. Подпис: група нюйоркски гангстери”.

*

Съветският учен Мичурин успял да кръстоса риба и вол и създал съветски човек, който работи като вол и мълчи като риба.

*

Жената на партиен секретар среща в хранителния магазин своя позната, съпруга на обикновен работник. След кратък разговор жената на партийния секретар казва:
- Трябва да тръгвам, защото у дома обядваме между един и два часа. Вие кога обядвате?
- Във вторник и петък.

*

Един стар комунист и партизанин отишъл при стария си приятел Добри Терпешев да го моли за някаква добра служба. Бай Добри му обещал, че ще му намери някаква добре платена синекура.
- Но аз не мога да пиша, неграмотен съм и не мога да върша никаква работа – казал партизанинът.
- Няма значение, само ще си слагаш подписа под документите, които ти носят.
- Но аз не мога да се подписвам.
- Това е лесна работа. Ти си Тодор Филипов. Съкращаваме Тодор на Тошо и се подписваш така: първо рисуваш три кола и им слагаш покрив, след това рисуваш геврек, после пак слагаш три кола и им слагаш под, и накрая слагаш още един геврек. За фамилията слагаш геврек, набучваш го на кол, теглиш една дълга опашка и подписът ти е готов.


1953

Студент пътува в софийски трамвай. Един милиционер случайно го настъпва и обувката на студента, която е от новото социалистическо производство, се разпада. Вбесен, студентът удря милиционера с юмрук. Един стар човек също се нахвърля и удря милиционера. Милиционерът арестува двамата и ги отвежда при съдията. Съдията ги пита защо са ударили милиционера.
- Защото унищожи обувката ми – отговаря студентът.
- А аз защото като видях студентът да удря милиционера, реших, че е настъпил денят, който толкова дълго чакаме – обяснява старецът.

*

Дете пита баща си:
- Татко, докога няма да има захар, масло, сирене и месо в магазина?
- Докато не се научим да не ядем – отговаря бащата.

*

През 2053 г. археолозите попадат на метална кутия, в която очевидно има съкровище. Отварят я и виждат три отделения. В първото има бял прах. Опитват го – захар. Във второто има черен прах. Опитват го – кафе. В третото отделение има радио. Изведнъж се чува глас: „Тук Радио Лондон, тук Радио Лондон. Слушате предаването на българската секция, аз съм Влада Карастоянова. Драги приятели, не се предавайте, съпротивлявайте се на комунистическото насилие, защото много скоро нашите освободителни войски ще ви освободят от робството…”.

*

Мистер Сенко, вече обявяван просто като Сенко, и други фокусници са привикани в комунистическата партийна секция и са порицани, че не се съобразяват с новото време и не се държат по правилния начин. Предупредени са да работят по социалистически. Взели си поука, на другия ден фокусниците поставят нови афиши: „Чрез трикове към социализъм” и „Чрез илюзия към комунизма”.

*

Гарабед има оригинална идея как да се разреши жилищната криза и отива в София да я изложи пред Вълко Червенков. Приет е в Министерския съвет, но не го пускат при Червенков.
- Министър-председателят е много зает и не може да се среща с всеки Сульо и Пульо от провинцията. Кажете каквото имате и ние ще му предадем.
- Но аз трябва да го видя, това е изключително важно за държавната политика.
Гарабед е повишил глас и Червенков отваря вратата.
- Другарю Червенков, моля да ме приемете! Имам лесно решение на жилищната криза.
- Разбира се, влезте, другарю! Жилищната криза ми е голяма грижа.
Когато остават насаме, Гарабед шепне на ухото на Червенков:
- Дайте на всекиго паспорт, отворете границите и всичко ще се разреши!

*

Вълко Червенков умрял. Трябвало да избере между ада и рая. В ада видял Димитров, Ленин и Сталин да ядат, пият и се забавляват със жени. Погледнал в рая и видял зелени ливади, цъфнали дървета и множество птици. Избрал ада. Но там бил посрещнат от дяволи, които го с вилите си веднага го напъхали в казана. „Но защо се държите така с мен?! Аз дойдох да споделя с моите стари другари забавленията им тук!”. Дяволите се разсмели и казали: „Колко си глупав! Това вчера беше агиттабло, за да подмамваме глупаците, както вие, комунистите, правите на Земята!”.

*

Хирург, архитект и плановик се срещнали. Хирургът казал, че неговата професия е най-стара, тъй като Ева е родена от Адам чрез изкуството на хирургията. Архитектът казал, че когато Ева била родена, светът вече бил създаден от хаоса и формиран от архитектурна гледна точка. Плановикът казал:
- И двамата сте в грешка. Моята професия е начало на началата. Казахте, че светът е създаден от хаоса. А кой създаде хаоса? Естествено, че ние, плановиците.

*

Съгласно новите закони един арменец трябвало да закрие ювелирния си магазин. Станал готвач в шкембеджийница, но си нямал понятие от тази работа. Един ден някакво партийно величие се оплакало, че чорбата му е недоварен черен бульон с 4-5 парченца шкембе. Извикали готвача и партийният шеф се нахвърлил върху него с ругатни. Но арменецът не му останал длъжен и се развикал: „Какво искате! Със социалистически продукти империалистическа чорба ли да ядете?!”.

*

Гарабед е силно угрижен. Приятелите му го питат какво има.
- Имам две грижи, една малка и една голяма.
- И какви са те?
- Малката е, че имам скромна къща, добре обзаведена, добре подредена, всичко ми е наред и ако американците дойдат да ни бомбардират, ще я загубя.
- Ами голямата грижа?
- Голямата ми грижа е какво ще правим, ако не дойдат американците.

*

Срещат се двама българи.
- Намерих си работа.
- Колко получаваш?
- 1500 лева...
- Оооо!
- ... всеки три месеца.
- А!

*

Срещат се двама софиянци. Единият грее от радост, другият го пита за причината.
- Направих си майтап с един комунист.
- Как?
- Той ме попита как съм и аз му отговорих „Добре”.

*

На българо-югославската граница прасе и магаре, които бягат към Югославия, срещат петел, който идва към България.
- Защо бягате от България – петелът пита магарето.
- О, драги, виж ме колко съм отслабнал. Едно време работех много, но ме хранеха добре. Сега целият народ работи като магаре и никой не ме храни.
- А ти? - петелът пита прасето.
- Едно време оставаха много остатъци от хорската храна, а сега умирам от глад, защото не остава нищо.
- А ти защо идваш в България? – питат прасето и магарето.
- Чух, че на 1 май щяло да има конкурс за най-добър певец и искам да спечеля първо място като най-гласовит.

*

Група селяни посетили Червенков, за да се оплачат от недостатъците на рационализаторската икономика. Червенков отхвърлил аргументите им. Един от селяните извадил цигара и се опитал да запали като драскал клечка по широката страна на кибрита.
- Другарю, така не ще може да запалите, обърнете кибрита от тясната страна – казал Червенков.
- Аз знам, че нашето хваща, но искам да видя дали вашето ще хване – отговорил селянинът.

*

Двама български инженери са изпратени в Източна Германия на специализация. Единият е завършил на Запад, а другият – в Съветския съюз. Първият задава много въпроси, на втория всичко му е ясно. След завръщането си в България завършилият на Запад казва: „Не всичко разбрах, но съм доволен от онова, което научих”. Съветският възпитаник казва: „Аз всичко разбрах, само едно не ми стана ясно – как са пробили дупки в жиците, за да минава електричеството”.

*

Един арменец имал куриерска агенция в Пловдив. Когато комунистите започнали да дават съкратени имена като Наркооп, Хоремаг и т.н., арменецът решил да се приспособи към новата мода и да привлече вниманието на клиентите. Един ден над офиса му се появил голям надпис „Курвар”. Едни от минувачите се смеели, други се гневяли. Дошла милиция. Арменецът обяснил, че надписът означава „Куриер за Варна”.

*

Един ден Димитров посетил Ючбунар, където бил роден. Много от жителите на квартала били цигани. Излезли те от бедните си къщи, за да приветстват Димитров. Техен представител изнесъл кратка благодарствена реч.
- Ние дойдохме да целунем ръцете ти, любими вожде, за да ти благодарим за интереса към нас. Ти победи капитализма и низвергна богатите и лошите. Да живееш, другарю Димитров, велики Изравнителю, защото днес има истинско равенство и всички вече живеят като нас!

*

Агоп заминал за Съветския съюз, понеже чул, че там може да успее. Оставил в България жена си и едногодишния си син, като се разбрал с жена си, че ако условията наистина са добри, ще й пише да дойде при него. След три месеца жената на Агоп получила писмо: „Скъпа ми женичке! Аз съм изключително щастлив, че реших да дойда в Съветския съюз. Животът тук е чудесен, истински рай. Ела при мен веднага щом синът ни се ожени”.

*

Вардан е много добър в гатанките и Агоп му задава една.
- Кое е това, което идва високо и си тръгва ниско?
Вардан мисли дълго и накрая се предава.
- Идиот – вика му Агоп! – Това са руските кораби – идват празни и си тръгват препълнени.

*

Международна научна конференция. Съветски учен съобщава, че в Съветския съюз по метода на Мичурин е постигната изключителна кръстоска на жираф и крава – крава с много дълъг врат, така че пасе в България, Румъния и Унгария, а я доят в Москва.

*

Международна конференция на хирурзи. Съветски хирург прави научно съобщение.
- Хванахме вълк, свалихме козината му и му присадихме червена кожа. Извадихме мозъка му и го храним с човешки уши.
Аудиторията е силно заинтригувана и се чува въпрос дали вълкът е още жив.
- Не само е жив, но е министър-председател на България и се казва Вълко Червенков – отговаря руснакът.

*
На същата конференция друг съветски хирург съобщава:
- Един от нашите работници-стахановци, който беше и отличен пианист, загуби и десетте си пръста при трудова злополука. Направихме сензационна операция и му присадихме пръсти от вимето на крава.
- Значи той отново свири на пиано? – питат от публиката.
- О, не само свири на пиано, но и дава по 4 литра мляко на ден.

*
Международна конференция по комуникациите. Американският представител съобщава, че в САЩ имат машина, която автоматично сортира милиони писма дневно и ги разпределя по градове. Съветският представител с усмивка съобщава:
- В Съветския съюз ние имаме машина, която не само автоматично разпределя по градове милиони писма, но и определя кои получатели и податели трябва да отидат в трудов лагер според съдържанието на писмото.

*
При влизане в Министерския съвет тежката врата затиска десния палец на Добри Терпешев и го отрязва.
- Много ли боли? – съжаляват го околните.
- Не чак толкова много, но сега не знам как ще държа писалката.

*
Сталин умира и отива в ада. Там среща Георги Димитров. Сталин се радва на срещата, но Димитров го посреща с въпрос:
- Защо ме уби?
- Убих те – отговаря Сталин, - защото ако беше останал жив, щяхте да се съюзите с Тито и щяхте да върнете либералната демокрация в страните си. Така след смъртта си щяхте да отидете в рая и аз щях да бъда сам в ада и нямаше да има с кого да правя заговори. А сега като сме двамата тук, ще работим за комунистическа революция на небето.

*
Пътник се качва от Провадия на влака Сталин (Варна) - София. Настанява се в купе, в което вече има петима души. След няколко минути един от пътниците въздъхва: „Ох!”. След половин час друг от пътниците въздъхва: „Ох! Ох!”. След още час трети пътник въздъхва: „Ох, ох, ох!”. Пътникът от Провадия възмутено се намесва:
- Ако продължавате да говорите за политика, ще изляза в коридора!

1954

*
Една нощ Васил Коларов казва на Георги Димитров:
- Мисля си, заедно се борихме, заедно страдахме за комунистическите идеи, а ти си седиш удобно в мавзолея, а пък аз съм погребан отвън, под дъжда, в студа – това равенство ли е?!

*

Двама софиянци си говорят:
- Няма никакво сирене в магазините.
- Как ще има, като всички овчари станаха офицери и няма кой да пасе овцете.

*
През пролетта на 1953 г. един селянин в русенско село и неговото семейство изпаднали в голяма бедност. Отишъл селянинът при председателя на ТКЗС и поискал малък аванс. Председателят му отговорил, че не може да му даде и да отиде да се оплаче на Червенков. Селянинът взел малък заем от приятели, натъпкал една торба със сено и тръгнал за София. Червенков го приел добронамерено, изслушал оплакването му и го изпратил в стая № 10, където селянинът отново изложил оплакването си пред един дебел съветски съветник. Руснакът му казал, че не може да му помогне, но ще му уреди да го приеме Маленков. Изпратили селянина със самолет в Москва. В Кремъл трябвало да чака няколко часа и човекът огладнял. Започнал да дъвче сено от торбичката. Устата му още била пълна със сено, когато го въвели при Маленков. Маленков го попитал какво яде.
- Сено, което си донесох от България. Това е единственото, което имам за прехрана.
- Възмутително! Сега е пролет и можеш да ядеш свежа трева. Сеното е за зимата.

*

Съветски специалист по овощарство пристига в българско село, за да донесе съветския опит. Показват му овощната градина, но руснакът е критичен.
– Ябълките, крушите, дините, тиквите и прочие в Съветския съюз са поне 10 пъти по-големи, защото вие не познавате методите на Мичурин и Лисенко.
На излизане от градината един българин вдига костенурка от земята.
- Какво е това – пита руснакът.
- Въшка.
- Това е нищо. В Съветския съюз ние имаме милиони такива, а вие само една.
-
*

Ако едно дете прилича на баща си, това потвърждава Дарвиновата теория за наследствеността. Ако прилича на съседа, това потвърждава теорията на Мичурин за влиянието на външните фактори.

*

Поляк е на гости на българин в София. Внезапно токът спира.
- Това често ли става? – пита полякът.
- О, да! – отговаря българинът. – А при вас не е ли така?
- Не, при нас не се случва.
- Значи много сте изостанали. Ние бяхме като вас допреди 10 години.

*

На създаването на ХОРЕМАГ (хотел, ресторант, магазин) българите отговорили, като обърнали абревиатурата. ГАМЕРОХ: „Гангстери, апаши, мошеници, единни разбойници, обирате хората”.

*

Българин и турчин обсъждат политиката. Българинът казва:
- Вие, турците, сте много назадничави и никога няма да стигнете нашето ниво на образованост. При нас 95 процента от хората са образовани и само 5 процента са неграмотни, а при вас в Турция 95% са неграмотни и само 5% са образовани.
- Така е – казва турчинът, - но и в двете държави управлява малцинството от 5%.

*

В Москва се провежда конференция за търговските отношения между съветските сателити и Съветския съюз. Руският представител приветства представителите на сателитните страни и казва:
- Добре известно е, че България произвежда тухли. Тези тухли трябва да бъдат изнесени в Полша, която ще заплати в дрехи на България.
Българският представител е доволен от чутото и ръкопляска. Но руснакът продължава:
- България ще изнесе тези дрехи за Чехословакия и ще получи машини и селскостопански инвентар.
Българският представител е леко разочарован, но решава, че с фабричните машини от Чехословакия ще може да се произведе нужното облекло. Руснакът обаче продължава:
- Както е известно, Унгария има голяма нужда от машини и България ще експортира чешките машини там, а ще получи много качествени салами.
Настроението на българския представител отново се подобрява, но руснакът казва:
- Тези салами ще бъдат експортирани за Съветския съюз, откъдето България ще получи много качествена кал за тухлите.
Българският представител припада.

*

Двама българи се срещат на улицата.
- Чу ли новината? – пита единият.
- Не, какво е станало?
- Великият Мичурин е загинал в служба на науката.
- Как е станало?
- Паднал от едно ягодово дърво и си счупил врата.
- Ягодово дърво?!
- Да, той кръстосал ягода и чинар и се качил на дървото да опита първата реколта, когато загубил равновесие и паднал.

*

Благодарение на Мичурин Съветският съюз реализирал огромна икономия на електрическа енергия. Той кръстосал светещ червей с дървеница. По този начин руските къщи били до такава степен осветени, че на тази светлина се четял дори най-дребният текст във вестника.

*

Учител пита малко момиченце да опише дома си. Детето казва:
- В моята стая е пълно с играчки. В стаята на татко е пълно с книги и вестници. А в стаята на мама - с икони.
- Какви икони – пита учителят.
- Икона на Исус и от двете му страни икони на Сталин и Димитров.
- Но какво общо има Исус със Сталин и Димитров – удивлява се учителят.
- И аз това попитах мама – отговаря момиченцето – и тя ми каза: „Нали знаеш, че Исус е умрял между двама разбойници?”.

*

Отчаян от условията на живот в България, Гарабед решава да замине за Гърция. На границата митничарят намира портрет на Червенков в багажа му и го пита:
- С мисия ли отивате в Гърция?
- Не, напускам страната, защото ми писна от комунистите.
- А защо носите този портрет?
- Защото оставям много приятели в България и ако ме обземе носталгията, ще поглеждам портрета на Червенков, за да ми мине.

*

Комунистически пропагандист пита един циганин как се чувства при новия режим.
- О, много е добре, нищо общо с преди! Сега имаме всичко, което ни е нужно – храна, дрехи, дом, обзавеждане и равенство на възможностите. Само немаме си радостта.

*

Двама мъртъвци излизат от гробовете си една нощ, за да си поговорят. Единият е дебел, а другият – слаб.
- Откога си мъртъв? – пита слабият.
- О, отдавна – отговаря дебелият. - А ти?
- Отскоро.
В това време се приближава една сянка, само кожа и кости.
- А ти откога си мъртъв? – питат двамата мъртъвци.
- Аз не съм мъртъв. Аз съм работник.

*

На пристанището на Сталин (Варна) група съветски моряци чакат да бъде натоварен корабът им. Един български докер чува в разговора им постоянно да се повтаря „Товарищ, товарищ”. Накрая избухва:
- Само „товариш”, „товариш” и никога „разтовариш”!

*

Един циганин е задържан в милицията. Милиционерът го пита как се казва. „Мустафа Висарионович Сталин”. Милиционерът започва да го ругае. „Но нали Сталин е наш баща? Или нашите ръководители са ни излъгали?”. Милиционерът премълчава и го пита къде работи. „В ГПУ”. Милиционерът пак избухва: „Какво пък е това сега!”. „Ама аз работя в „Градини, паркове и украса”. Милиционерът го пита къде живее. „В ЦК”. Милиционерът скача и го сграбчва. „Но, другарю милиционер, аз наистина живея в ЦК – циганския квартал”.

*

Една новопостроена четириетажна сграда се оказва без тоалетни. Архитектът е даден на съд за саботаж. За свое оправдание той казва: „Първият етаж е определен за руски семейства, а те нямат нужда от тоалетни, защото се облекчават където ядат. Вторият етаж е определен за комунисти; те също нямат нужда от тоалетни, защото се замерят с лайна. Третият етаж е определен за стахановци. Те нямат време да ходят до тоалетната. Четвъртият етаж е за обикновени граждани, а понеже те не ядат, нямат нужда от тоалетни”.

*

Добри Терпешев посещава зоопарк на Запад. Директорът го развежда и му обяснява за животните. Стигат до пеликана и Терпешев го прекъсва: „Знам, пеликанът дава мастилото”.

*

Гарабед излиза от дома си с чанта, в която има филия хляб и работните му дрехи. Среща го Киркор.
- Добро утро, Гарабед! Къде отиваш? – пита Киркор.
- Да пея – отговаря Гарабед.
- В операта ли работиш?
- Не, във фабрика.
- Във фабрика и пееш?!
- Разбира се, нали за нас трудът е песен.

*

Вълко Червенков е на посещение в Димитровград. Пита работниците в една фабрика дали харесват работата си. Въпреки че предварително са подковани от партийните секретари, работниците започват да се оплакват от заплащането и уславията на труд. Червенков им отговаря:
- Другари, не се оплаквайте. Помнете, че сме съюзници и приятели с великата Китайска народна република. Ако не харесвате работата си, аз мога да помоля китайците за помощ. Ще ми изпратят стотици хиляди работници на вашите места, на които ще плащам само с една купичка ориз на ден и това ще е повече отколкото те получават в собствената си страна.

*

Двама приятели се срещат в София след като дълго не са се виждали и единият пита другия с какво се занимава.
- Изкарвам си прехраната с производство на тухли.
- А, добър бизнес! Сигурно печелиш добре. На кого ги пласираш?
- На шведите.
- Отличен пазар, стабилна валута, трябва да си изкарал доста пари.
- Всъщност шведите не ми плащат в брой, а ми дават стомана срещу тухлите.
- Стоманата е ценна стока, на каква цена я продаваш у нас?
- Да ти кажа право, стоманата заминава за Русия.
- Няма значение. Руснаците какво ти плащат?
- Ами те ми дават кал за тухлите.


1955

Един съветски специалист в България изпраща писмо на жена си в Съветския съюз. Пише, че всичко е чудесно, има всичко и само едно нещо липсва – култура. Получава отговор от жена си: „Скъпи Сергей, много се радвам, че си доволен и има всичко. Съжалявам, че там ти липсва култура. Моля те, опиши ми точно какво е това нещо и аз ще ти го изпратя от тук”.

*

България днес е сочно пасбище, на което пасе една крава, която доят в Съветския съюз.

*

Англичанин, французин и българин умират и се явяват пред Господ.
- Ти каква кола караше – Всевишният пита англичанина.
- Остин – отговаря англичанинът.
- Солидна кола, отиваш в ада.
- Аз карах Рено – казва французинът.
- Красива кола, също отиваш в ада.
- Аз карах ЗИС – отговаря българинът.
- О, чедо мое, ти много си страдало на земята! Отиваш в рая! – отсъжда Господ.


*


В София се разпространява следната шега.
- Нали знаеш, че България няма да изплаща обезщетения за сваления израелски самолет?
- Как така? Нали правителството призна, че това е грешка на нашите военновъздушни сили?
- Да, но по-късно беше открито, че не сме виновни, защото самолетът се е блъснал в нещо.
- В какво?
- В Желязната завеса.

*

- Защо има толкова малко звезди в небето над София?
- Защото повечето отидоха за пагони на българските офицери.

*

Офицер сяда на една пейка до опърпан учител. Изважда от чантата си парче бял хляб с дебел резен сирене и започва да яде. Учителят чете вестника си, но непрекъснато хвърля завистлив поглед към филията на офицера. Раздразнен, офицерът отчупва парче хляб и го хвърля на едно мършаво куче:
- Яж, куче, защото изглеждаш гладно като учител.
В отговор учителят откъсва парче вестник и го хвърля на кучето с думите:
- Чети, куче, за да не си просто като офицер.

*

На път за родилния дом една жена, която очаква близнаци, започва да ражда на улицата. Едното бебе е излязло, когато пристига милиционер да помогне. Той взима детето, а майката започва да ражда второто бебе. Тогава първото извиква:
- Стой там, не излизай! Милицията вече ме хвана!

*

Съветското правителство помолило Лисенко да помогне за разрешаване на кризата с работната ръка. Лисенко кръстосал човек и стоножка, за да получи човек със 100 ръце. Резултатът бил човек със 100 крака и ужас за обувната индустрия, която не можела да задоволи нуждите дори на двукраките хора.

*

Червенков отива инкогнито на събрание на квартална ОФ организация. Доволен е, защото вижда как хората аплодират призива за участие в държавния заем. Съседът му го сритва и му прошепва:
- Ръкопляскай, идиот! Или искаш да те арестуват още тук?!

*

Кимон Георгиев, министър на електрификацията, чете доклад пред Народното събрание за успехите на своето ведомство. Казва, че през 1953 г. планът е изпълнен 103%, през 1954 г. – 150%, през 1955 г. ... Тук прави пауза и се обръща към близкия служител:
- Много е тъмно и не виждам цифрите. Бихте ли ми донесли една свещ!

*

Рузвелт, Сталин и Димитров стоят пред райските врати. Свети Петър ги пита как са се грижили за работниците в своите страни.
Рузвелт:
- Американските работници получават достатъчно, за да живеят добре, да си купят кола и да спестят половината заплата.
Сталин:
- Съветските работници печелят по 20 рубли на ден, което е достатъчно да живеят.
Димитров:
- Българските работници получават по 400 лева на ден, а им трябват по 1000 лева, за да живеят нормално.
- Но как тогава оцеляват с такава малка заплата?
- С кражби.

*

Вълко Червенков и Добри Терпешев обсъждат Женевската среща на Голямата четворка (САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз) през юли 1955 г. Терпешев казва:
- Нещата не вървят добре в Женева, Вълко, и трябва да се погрижим за себе си. Например какво ще стане, ако в Женева решат да ликвидират нашите режими?
- Не бой се, бай Добри! Самолетът, който ще ни отведе в Съветския съюз, е в готовност.
- Това е хубаво, Вълко, но един самолет е малък за всички.
- Има достатъчно самолети за членовете на правителството и Централния комитет, бай Добри.
- Знам, Вълко, но нали трябва да спасим и окръжните и околийски секретари на партията, агитпропите и останалите верни другари.
- Мислил съм за това, бай Добри, и ще мобилизираме целия железопътен, автомобилен и морски транспорт, а за когото не стигне ще напусне страната пеша.
- Добре, Вълко, но хората, които ще ходят пеша, дали да не ги предупредим отсега?


1956

Станчо Христов празнува 98-годишнината си. Вестниците изпратили репортери при него.
- Кажете, какъв е вашият начин на живот, за да достигнете тази възраст.
- Ами, има само едно нещо – никога не съм бил член на някоя политическа партия.

*

Група хора отишли да се поклонят на гроба на Вазов. Но той бил пазен от въоръжени милиционери. Хората попитали защо го пазят. „Имаме строга заповед да не позволяваме Вазов да стане от гроба си, за да не напише втори том на „Под игото”.

*

Гарабед чул слухове, че границите ще бъдат отворени и се качил на едно дърво до българо-югославската граница. Попитали го какво прави там. Гарабед казал, че иска да е първият, който ще напусне България, щом отворят границите.
- Няма как да си първият – казали му. - Най-големите комунисти ще са първите, защото ще отлетят със самолет за Съветския съюз.
- Е, тогава няма защо да напускам България – и Гарабед слязъл от дървото.

*

Булганин, Хрушчов и Югов летят със самолет. Булганин казва:
- Пуснах банкнота от 100 лева, който я намери, ще бъде щастлив.
Хрушчов казва:
- Пуснах две банкноти по 50 лева. Така ще зарадвам двама души.
Югов казва:
- Пуснах 5 банкноти по 20 лева. Така ще направя щастливи петима.
От кабината на пилота се чува:
- Ще ви оставя да паднете и ще зарадвам целия свят.

           
списание Диалог