АФИШ
AGENDA
     
   
ОБЩЕСТВО / MAATSCHAPPIJ
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Владимир Буковски: Най–важното е свободата на личността

Интервю на Даниела Горчева

Vladimir Bukovsky: De vrijheid van het individu is het belangrijkst

Het interview met de legendarische Sovjetdissident is naar aanleiding van de moord op de Tsjetsjeense president Aslan Maskhadov, vermoord door de Russische machthebbers. Dhr. Bukovsky zei, dat met de moord op de gematigde Tsjetsjeense leider ook de laatste kans was verspeeld voor een vreedzame oplossing van de oorlog in Tsjetsjenië en dat deze oorlog zich door de hele Kaukasus zal verspreiden.

Wat de gevaren van het vertrappen van grondrechten van de mens betreft, is dhr. Bukovsky van mening, dat er in het Westen gemeenschappelijke en institutionele mechanismen bestaan, om dat niet toe te laten, maar hij waarschuwt ook: "In deze karikatuuroorlog werden zichtbare pogingen gedaan om de vrijheid van ons woord te beperken. Er was zelfs sprake van een wet, waarmee de zogenaamde “speech code” ingevoerd zal worden. Dat is een uiterst gevaarlijke onderneming. De definitie in dit concrete geval is uiterst rekbaar en voorziet in vele interpretaties, waarbij het zeer moeilijk wordt om te bepalen wanneer de wet overtreden wordt en wanneer niet. In de praktijk kan het zelfs zo ver komen dat men afziet van discussies over dit soort onderwerpen, anders loopt men het risico om ter verantwoording geroepen te worden.”
“...Het belangrijkste voor de democratie is niet de gemeenschap maar het individu, de afzonderlijke persoon en zijn recht om vrij en zonder angst zijn mening te uiten.”
“...Als we de mensenrechten verdedigen, mogen er geen uitzonderingen zijn, ook niet wanneer het om criminelen gaat of om mensen die we haten of die wij niet mogen. Het garanderen van de mensenrechten, ook aan personen die wij niet mogen, vooral in tijden van oorlog is van levensbelang en is tevens een garantie voor onze eigen rechten."

 


Владимир Буковски е роден през 1942 в Москва. За първи път е арестуван като студент през 1963 за разпространение на антисъветска литература и изпратен за две години в Ленинградската „спецпсихболница”. Няколко месеца след освобождението си е арестуван за организирането на демонстрация в защита на дисидентите Синявски и Даниел и отново изпратен за 6 месеца в „психушка”. През 1967 е арестуван и осъден на три години лагер за организирането на демонстрация в защита на арестувани дисиденти. След освобождаването си през 1970 Буковски разпространява на Запад информация за използването на съветската психиатрия за политически репресии, като прилага съдебно -психиатричните експертизи на известни дисиденти. Арестуван е през 1971 и осъден на две години затвор плюс 5 години лагер с последващи 5 години интерниране.

Преди ареста една статия в официоза „Правда” го нарича злостен хулиган, който извършва антисъветска дейност и го прави известен в Съветския съюз. Изтърпява присъдата си в затвор, след това в пермските политически лагери, където организира протестни акции срещу администрацията и е върнат в затвора. Международната кампания за неговото освобождаване набира сила и през 1976 с белезници е заведен в Швейцария и разменен с чилийския комунист Луис Корвалан.

Буковски завършва неврофизиология в Кеймбридж. Един от организаторите на бойкота на московската олимпиада през 1980. Организира протести срещу съветското нахлуване в Афганистан и полага много усилия за освобождаването на пленени от муджахидините съветски войници. През 1992, поканен от руските власти като експерт на Конституционния съд в делото срещу КПСС, Владимир Буковски получава достъп до секретни документи от архива на ЦК на КПСС, някои от които успява да сканира и по-късно публикува.


- Обречена ли е Чечения - след убийството на легитимния президент Масхадов - на вече пълно изоставяне от международната общност от една страна и на ислямизация на нейната съпротива от друга? Ще обърне ли западното обществено мнение гръб на една страна, която се бори за своята независимост?

- Най-напред искам да подчертая, че няма разумно обяснение за действието на руските власти. Абсолютно неразбираемо е как можаха да направят такава груба грешка като унищожиха законно избрания президент на Чечения, човек, който заемаше съвсем умерена позиция. Руските власти ликвидираха човека, с когото можеха да преговарят и заедно да търсят мирно, ненасилствено решение на конфликта, унищожиха умерения лидер, който имаше влияние сред всички чеченски кръгове. Те сами унищожиха тази възможност, може би последната възможност за мирно решение и това, само по себе си, разбира се, е ужасно, но и ще доведе до много лоши последствия за всички. Тази война никога няма да приключи от само себе си, тя стана безкрайна и вече се разпространява в целия Кавказ. Що се отнася до Запада …разбира се, някаква промяна в отношение на Запада към Русия ще има, дори да не е толкова радикална, колкото на нас би ни се искало, но Западът със сигурност ще преосмисли своето отношение към Русия и даже вече в известен смисъл промени своята стратегическа доктрина, изразявайки загриженост и поставяйки условия пред Русия да не възпрепятства развитието на демокрацията.

И то не само заради геноцида в Чечения и не само заради политическите преследвания, които съществуват в Русия, включително целия демонтаж на остатъците от демократично управление, на малкото демократични промени, които бяха настъпили в Русия, но най-вече заради опита за енергиен шантаж, който Русия демонстрира в края на миналата и началото на тази година - известен е случаят с Украйна, преди това с Полша и други страни, в известен смисъл и с Германия и т.н. Русия използва източниците на нефт и газ като имперско оръжие, като средство за шантаж и естествено това няма как да се хареса, на когото и да е било на Запад. Така че това ще предопредели отношенията между Русия и западните страни. Ако има някаква надежда за Чечения, то тя ще е свързана със събития от такъв характер - например, смяна на властта в Русия или драстично падане на цените на нефта и на газта, или на катаклизми в самата Русия, когато на властите няма да им е до Чечения. Но така или иначе, в Кавказ злото е сторено и след толкова насилие и разруха там вече много трудно биха се успокоили и нормализирали нещата. Изобщо конфликтът там би могло да бъде отслабен само поради обективни причини.

- Вие току-що споменахте опитите за имперски шантаж от страна Русия. Засега обаче президентът Путин се радва не само на безкритичност за всекидневното брутално потъпкване на демокрацията в Русия и за чудовищната война в Чечения, но и на лидерството на Г-8. И не крие целта си да възвърне руското влияние в страните от ОНД и Източна Европа. Има ли изход от ситуацията, как може да се прекрати енергийният рекет от страна на Русия?

- Опитът на Москва да използва енергийните си източници като средство за шантаж изостриха вниманието на Запада и след конфликта на руските власти с Украйна, който навярно не беше случаен, всички разбраха, че става дума за шантаж. Още повече, че тази година, като пое председателството си в Г-8, Русия предложи за обсъждане като основна тема темата за енергийната безопасност, което прозвуча изключително цинично в контекста на това, което тъкмо бяха направили. Но аз мисля, че всички забелязаха този рекет и че Западът много добре разбра сигналът. Какво да се прави? Трябва да се търсят стратегически решения, да се търсят възможности как да се разнообразят енергийните източници, да се търсят алтернативи. Но за какво всъщност се договаряха в Москва енергийните министри от Осморката, подготвяйки срещата в Петербург? Подсигуряването на глобалното енергоснабдяване…когато ще зависят от благоволението на Москва? Всъщност не е невъзможно да се намери решение и да не се зависи от капризите на Русия или, да кажем, от кризата в Нигерия… По принцип би било трудно да се иска ограничение на стратегическите запаси и в този случай най-разумно би било едно радикално решение спрямо Русия, но на Запад не обичат радикалните решения, те са хора внимателни и предпочитат компромисите.

- По повод опита да бъдат легализирани изтезанията предупредихте в статия във в. “Вашингтон пост”, че ако прибегнем до средствата на терористите, вече сме загубили войната с терора. А преди началото на войната с Ирак заедно с Елена Бонер (съпруга на нобеловия лауреат Андрей Сахаров - б. р.) посочихте опасността от съюза с недемократични режими като Русия в обявената война срещу международния тероризъм. Сега на изпитание беше подложена свободата на словото. Има ли сили Западът да се бори с тероризма и с тоталитарните режими, без да отстъпва от демократичните и либералните принципи, без да ограничава човешките права?

- Западната демокрация, общо взето, има изградени защитни механизми, които се задействат при опити за нарушение на човешките права и те успяват да блокират такива опити. Ето противодействието на Сената, поправката на Маккейн, както знаете и общественият дебат в САЩ е пример за такъв механизъм, който блокира подобни опити за използване на недемократични методи, дори когато се води война. В западните страни по принцип обществото има изграден рефлекс и съществуват механизми, които блокират опитите за посегателства над човешките права. Обществената реакция в тия случаи е силна и принуждава властите да се съобразяват с нея. Това видяхме и в случая с Гуантанамо Бей и Абу Граиб. Знаете, че имаше изключително много протести.
От друга страна, протестиращите срещу войната в Ирак се водят не толкова от принципни съображения, а от някакви свои симпатии към арабските страни и изобщо не разбират, че незачитането на човешките права в тези страни е опасно за всички и че няма гаранция и за нашата свобода, ако си затваряме очите пред потъпкването на свободата някъде. Ето, в случая с карикатурната война имаше очевидни опити да бъде ограничена и нашата свобода на словото. Стигна се дотам да се критикува свободата на словото, заговори се дори за закон, който да въведе така наречения The speech code. Това е изключително опасно намерение. Проблемът е, че дефиницията в този случай е твърде разтеглива и предполага толкова различни тълкувания, че много трудно може да се определи кога си нарушил законът и кога не и това ще доведе практически дотам, човек да се откаже изобщо да дискутира по подобни теми, защото иначе рискува да бъде подведен под отговорност. А ако веднъж бъде допуснато ограничаване на свободата на словото, после много трудно ще се поправят пораженията. Най-важното за демокрацията не е общността, а личността, отделният човек, неговото право да изказва свободно и без страх своето мнение. Общо взето, опити да се ограничава свободата се наблюдават във всички страни и е трудно да се каже, че тези опити ще престанат. Но важното е да се противодейства на такива опити, важното е да има обществени реакции и изградени механизми, които да блокират подобни посегателства над свободата.

- Наблюдаваме често следното: който е против войната в Ирак, приравнява Абу Граиб и Гуантанамо с ГУЛАГ (системата на политическите затвори в бившия Съветски съюз - б. р.). А който подкрепя тази война, е склонен да ги подцени и оправдае. И като че ли сравнително малко хора могат едновременно да дадат твърда подкрепа за войната срещу диктаторски режими и категорично да отхвърлят всичко, което е в разрез с ценностите, заради които тя се води. Необходим ли е за това личен опит като Вашия, на сенатор Маккейн, на Елена Бонер или на водача на въстанието във Варшавското гето Марек Еделман? Не е ли достатъчен историческият опит - нали въпреки идеологическите си различия, почти всички европейци можем да повторим в исторически смисъл казаното от Вас: “Аз не съм нито от десния, нито от левия лагер, аз съм от концлагера.”

- Вижте, когато се отнася до личността на отделния човек, на всеки човек поотделно, ние трябва да бъдем максимално обективни и максимално аполитични и не трябва да се правят никакви изключения, когато защитаваме човешките права, включително когато става дума за престъпници или за хора, които мразим или не харесваме. Гарантирането на правата дори на тези, които не харесваме, особено във време на война е жизнено необходимо, това всъщност е гаранция и за нашите собствени права, защото всеки може да се окаже на мястото на „врага”. Разбира се, хората, изпитали на гърба си крайностите на авторитарните и тоталитарните режими, са разполагали с достатъчно време да разсъждават върху причините за това, мислили са много по тези проблеми, задавали са си въпроси и са търсили отговори. Хората, които имат личен опит, гледат на посегателствата над свободата много сериозно и не са склонни да подценяват опасността. Ние сме станали уникални експерти по тази тема, колкото и смешно да звучи. И, естествено, споделяме своя опит, но какво от това? Но е важно да казваме какво мислим и да се противопоставяме на всякакви посегателства срещу свободата. Война с диктаторите, разбира се, трябва да се води, но никой няма право да забравя, че демократичните методи са задължителни дори във военно време.

Интервюто е взето на конференцията на “Амнести интернешънъл” в Утрехт, Холандия, на която Буковски говори за войната в Чечения.


           
списание Диалог