Мусала

Орлин Стойчев

Орлин Стойчев е доктор по математическа физика, доцент в Американския университет в България, планински спасител и приятел. Той е първият автор на Диалог в рубриката "На разходка".
Автор на снимките е Даниела Горчева.

Качете се на връх Мусала – не е трудно и е много приятно! За един ден можете да “покорите” най-високия връх не само на Балканския полуостров, но и между Алпите и Кавказ. Можете да тръгнете сутринта от София и да се приберете вечерта със самочувствието на планинари и дори да нямате сериозна мускулна треска на другия ден.

Мусала е висок 2925 метра или кажи–речи 10 пъти повече от най-високата точка на Нидерландия - Vaalserberg (322 метра). Мусала надхвърля с 8 метра връх Митикас в Олимп и с 11 метра Вихрен в Пирин, но е по-лесен и по-бързо достижим от тези други два планински бисера. Ако сте любители на рекордите можете дори да изкачите трите за 24 часа. Някои вече са го правили.

За значението на името Мусала има някои спорове. Подробно е обсъдил този въпрос известният писател и преводач на планинарски книги Светослав Колев. Повечето автори са съгласни, че името е дадено от юруците – тюркско чергарско племе, занимавало се с животновъдство по високите пасища на Рила и Родопите. Най-вероятно Мусала идва от арабската дума “мусалла” или “мосалла”, което значи място за молитва. Интересно е, че т.нар. “възродителен процес”, засегнал доста имена по нашите планини, отмина балканския първенец. Но си спомням карти от моето детство, където върхът беше обозначен като Сталин. Съседният, по-нисък побратим, известен на старите туристи като Малка Мусала, беше кръстен многозначително Георги Димитров.

Като казах, че изкачването на Мусала е лесно, имах предвид най-вече лятно време и с използване на кабинковия лифт от Боровец до връх Ястребец. По този начин разходката ви ще започне от 2300 m височина. По живописна пътека между клековете, почти по хоризонтала, с малки качвания и слизания, пресичайки пистите, спускащи се по склона на рида Маркуджика, ще стигнете без усилие за по-малко от час до хижа Мусала. Аз лично предпочитам да не се задържам тук, защото ми действа потискащо гледката на полуразрушената каменна хижа, изгоряла през осемдесетте години и на бетонния скелет на недовършения грандомански планински хотел. Продължавайки нагоре ще ви се наложи да изкачите 2-3 стръмни циркусни прага, но усилието се възнаграждава от красивите езера, които всеки праг крие.

Напред небосклонът се затваря все по-застрашително от скалистия масив на върха, който, гледан оттук, изглежда доста непристъпен. Пътеката обаче умело се извива и достига уютната хижа-заслон “Еверест”, построена край най-горното езеро – “Леденото”. Тук е добро място за по един чай и сандвич, преди да щурмувате последната, двестаметрова стръмнина до върха. За гледката от Мусала няма да пиша, защото няма да ми стигне мястото, а и тя трябва да се види! Вижте я, но не се захласвайте, защото ще ви се наложи да тичате обратно за да хванете последната кабинка надолу.

Зимно време нещата са по-сериозни. Първото известно зимно изкачване на Мусала е извършено от 11 планинари с водач Павел Делирадев през 1923 г. Ако можете да ходите със ски в планината или има пъртина, сега изкачването на Мусала и зиме не е кой-знае какъв подвиг. Но всичко зависи от условията. Трябва да помните, че съществува лавинна опасност, особено по склона на Маркуджика преди хижата. За алпинистите от ерата преди изкуствените катерачни стени и торбичките с магнезий също има интересни възможности– зимните траверси по източния и северния венец, които се събират на върха. За тях са нужни алпийско въже, пикел, котки, надежден партньор и известен алпийски опит и кураж. По северния венец можете да преминете, като от горната станция на лифта продължите все по билото на Маркуджика, което постепенно изтънява и става по-трудно. Хижата ще остане ниско от лявата ви (източна) страна, а в дясно е шеметният склон към долината на Бели Искър. Преминавайки през личния връх Алеко, тук-там “на четири крака”, преди да усетите умора или досада ще достигнете върха. Източният венец се отделя от Мусала отначало на изток и постепенно завива на север-североизток. Най-сложен е назъбеният скалист ръб “трионите” между Мусала и Малка Мусала, след което без особени трудности се продължава през върховете Иречек и Дено. От последния може да се слезе по каменисто ребро, избягвайки лавиноопасните склонове, до хижа Мусала.

Сигурен съм, че и любителите на новите планински спортове като парапланеризъм, планинско колоездене, сноуборд и екстремни ски намират интересни предизвикателства в района на Мусала. На всички – приятен път и умната!

Публикувано в Диалог, бр. 2, април 2004