Правова държава ли е България?
За медийната свобода, за професионализма, за почтеността и за разделението на властите

Даниела Горчева

Разправията в българските медии – разправия недостойна, дали убитата в Русе българска журналистка Виктория Маринова, е била разследващ журналист или не е била такъв, бе излишна и непочтена.

Първо, защото това няма никакво значение – убит е журналист и това е достатъчно, за да бъде разследвано дали убийството не е свързано с работата му.

A ако убитият журналист е предоставил телевизионна трибуна на разследващи журналисти за оповестяване на скандални факти, свързани с корупция и злоупотреби и е заявил намерение да излъчва цяла поредица от такива предавания в бъдеще, безспорно съмненията на разследването трябва да бъдат насочени и към тези, които са се разгневили или които се страхуват от огласяване на фактите.

Близко до ума е също, че едно поръчково политическо убийство може да бъде замаскирано като криминално уж с цел ограбване и/или изнасилване.

За огромно разочарование дебатът в България потъна в грозен опит работата на убитата журналистка да бъде принизена и зацикли в неоснователни нападки срещу разследващите журналисти от сайта Биволъ, че уж били подвели световните медии.

Така голяма част от българските журналисти отново затвърдиха общественото недоверие към обективността им в отразяването на чувствителни за властимащите теми, засилиха подозренията, че са на „хранилка“ и пропуснаха да зададат най-важния въпрос.

А той беше защо политическата власт си позволи недопустима намеса в разследването още от самото начало? Защо министри си позволиха публично да раздават насоки на разследващите къде да търсят убиеца и на журналистите какво да пишат и какво да не пишат?

Тези важни въпроси българските журналисти пропуснаха да зададат.

От друга страна немалко български журналисти угоднически ръкопляскаха на гротескното поведение на „обидения“ от световните медии министър- председател на България, който си позволи абсурда да привика посланиците на европейските държави, за да им се накара за „очернянето“ на България.

А то бе унизително не за посланиците, а за България.

Защото демонстрира неизкоренимия тоталитарно -комунистически манталитет на българските управляващи и лично на Бойко Борисов.

Да привикаш посланиците с идеята, че техните правителства отговарят за това какво пишат свободните медии в техните страни и че в действително правови демократични държави политиците могат да насочват, да управляват и даже да „кастрят“ журналисти, само показва нивото на демокрация в България и архаичните тоталитарни представи на днешните й властимащи.

И вместо да угодничат на властимащите във възмущението си, че видите ли, световните медии били очернили България, защото допуснали – съвсем резонно и то, че убийството на Виктория Маринова може да бъде свързано с работата й на журналист, те трябваше да използват случая и да обяснят на света защо българското общество има всички основания да се съмнява и в професионализма, и в добросъвестността на българската прокуратура и полиция.

Не го направиха.

И с това доказаха, че дори унизителното 111 място в световната класация по медийна свобода е незаслужено високо за българската журналистика. Защото – а и не само в този случай, България показа, че няма дори професионализма на руските журналисти, които в буквалния смисъл на думата рискуват живота си, но не спират да задават важните въпроси.

Тъй като в медийната врява у нас много неща останаха неизяснени, обърнах се към колегата Атанас Чобанов от Биволъ с няколко въпроса.

Корупцията няма политически цвят

Опасността за журналистите е най-голяма преди излизане на разследващия материал

Интервю на Даниела Горчева с Атанас Чобанов

Г-н Чобанов, в какво се изразяваше сътрудничеството на Биволъ с убитата русенска журналистка Виктория Маринова?

Познаваме се с колегите от ТВН още от 2013 г., когато собственикът Свилен Максимов ни предложи логистична помощ - хостинг и телекомуникации. Завързахме кореспонденция и на по-късен етап, през 2014-2015 г. обсъждахме възможността да направим публицистично предаване за разследваща журналистика. Ние тогава преценихме, че не можем да се ангажираме с редовни емисии. Аз лично съм бил в студиото на ТВН през есента на 2015 г. Говорихме за нашите разследвания за Булгартабак, за ПИБ, за които нито една голяма медия не предоставяше трибуна.

След ареста на Димитър Стоянов и Атила Биро, разследващи аферата "Джи Пи Гейт", имаше много, но кратки и разпокъсани медийни участия, какофония, в която се заглуши важната информация за разследването, което е за злоупотреби с евросредства в особено големи размери. После секнаха репортажите и буквите “Джи Пи” отново станаха медийно табу. В този момент получихме покана от ТВН. Атила Биро специално ми се обади да пита дали познаваме ТВН и му потвърдих, че може да се включи. При нас е прието така – да се консултираме с партньорите си от чужбина, когато имаме покани за интервюта и предавания, за да не попаднем в някой "хибриден" или "свински" капан. Цялото първо предаване "Детектор", около 45 минути, беше посветено на този скандал и ареста на колегите ни.

Димитър, Виктория и нейният колега Иван са обсъждали пак старата идея за редовно участие на Биволъ в разследващо предаване. За следващия епизод на "Детектор" са обсъждали предаването да е посветено на темата "Хитрино". Още повече, че в Хитрино има една скандална обществена поръчка, спечелена от същите действащи лица, които са в "Джи Пи Гейт".

Има ли други телевизии в България - било местни, било национални, които да са предоставяли трибуна за разследванията на Биволъ напоследък? А преди години?

Имаме спорадични покани, имали сме интервюта и кратки коментарни включвания в национални медии – в БНР, например. Сашо Диков и Веселин Дремджиев в своите предавания ни дават трибуна. Няколко пъти сме говорили за нашите разследвания пред по-голяма аудитория в "Шоуто на Слави", което не е точният формат за представяне на разследващи материали, но дава трибуна да стигнем до много хора.

Но като цяло, през годините все по-трудно и все по-рядко големите медии обръщат внимание на нашите материали, което е в синхрон с правителствената мантра, че корупция у нас няма и ако има усещане за нея, то е защото медиите си позволяват да говорят.

А как мислите - когато все пак ви поканят в някое предаване, това с оглед на обществения интерес ли е или с цел да се извлекат политически дивиденти в даден момент?

Забавно е, когато някоя политическа сила извади наше старо разследване след месеци и го раздуха. Така беше с "Кумгейт", за който нямаше ни гък, ни стон в момента на публикацията и месеци след това. Изведнъж беше възкресено от БСП. Но, забележете, дори тогава, когато се търсеха политически дивиденти от наше разследване, бяхме изолирани от медийни участия. А ние сме публикували “кумовски” разработки и за социалистите. Корупцията, знаете, няма политически цвят.

Във връзка с последното разследване на Биволъ, двама журналисти бяха арестувани. Получавали ли сте заплахи през последните дни?

Получихме съвсем конкретна информация за опасност след първата публикация “Джи Пи Гейт”, за която сигнализирахме на властите и на Репортери без граници. Последните дори излязоха с призив да се гарантира нашата сигурност, който нито една медия в България тогава не забеляза. След това форсирахме втората публикация и работихме денонощно, за да излезе. Това е publish or perish, в съвсем буквален смисъл, защото се знае, че опасността е най-голяма в дните преди излизането на разследващия материал.

След убийството на Виктория Маринова с Биволъ се свързаха много европейски журналисти. А свързаха ли се с вас по същия повод разследващите органи в България?

Не. Нито с мен, нито с колегите се е свързвал някой от Прокуратурата или от МВР.

Как ще коментирате изказването на министъра на вътрешните работи, че, цитирам: "Работи се по отношение на лица от криминалния контингент по тази линия. В близост има психиатрично заведение, което също е обект на проверка дали някой от настанените там не се е отклонил"?

Като скандален опит да се посочва къде да се търси заподозрян. Може да е казано нарочно за отклоняване на вниманието. Така или иначе не е редно да се дава предимство на една версия в публичното говорене, а всички трябва да са равнопоставени и да се работи по тях.

Как ще коментирате различния подход в отразяването на случая от българските и от световните медии?

С професионализма и отсяването на важната информация. Много от запитванията за коментар, които получихме от западни колеги, бяха за разследванията ни ДжиПиГейт. Питаха ни много пъти дали сме работили върху тях с Виктория Маринова. Не, не сме работили съвместно, но тя ни даде медийно време, каквото много рядко получаваме и определено имаше желание да развива предаването "Детектор" като трибуна за разследваща журналистика. В това няма никакво съмнение. Бях шокиран от опитите на български медии да я представят като бизнес дама, като администратор, като човек, който няма нищо общо с журналистиката.

Имате ли доверие в професионализма, добросъвестността и независимостта на българската прокуратура и полиция?

Не, и това е голям проблем. Покрай "Джи Пи Гейт" стана ясно, че има сериозен чадър. ГДБОП спокойно изчака два дни след сигнала ни, че се изнасят и унищожават документи, въпреки разпореждането на премиера да направят проверка. Никой не се яви в сградата на Черни Връх 59, за да попречи на това. На прокуратурата й трябваше повече от седмица и митинг под прозорците на Цацаров, за да се размърда и да образува проверка. Онзи ден прокуратурата обяви, че се работило интензивно по разследването и бил блокиран превод на пари към "Джи Пи Груп". Не знам щеше ли да има такъв анонс, ако го нямаше огромния международен и медиен натиск да се разследват злоупотребите с еврофондове и ако нямаше размахване на пръст от Европейската комисия.

Защото реалната ситуация е следната. В Перник тече проверка, неизвестно за какво, а документите, спасени от изгаряне край Радомир, отлежават там. В Софийска градска прокуратура се води досъдебно производство за злоупотреби с еврофондове. Там има друга част от документите, конфискувани от една кола, която ние посочихме. Защо документите от Перник не са прибрани в София не е ясно. Колата, от която са иззети документите, прашасва на един паркинг вече трета седмица. Вещественото доказателство не е на отговорно пазене. Явно или не считат колата за такова, или дебнат някой да дойде да я напълни пак с документи, което е абсурд. Тази кола е собственост на фирма на двама от водещите консултанти, които източват еврофондовете, според нашето разследване. Публикували сме им имената. Но те дори не са разпитани. Не е разпитано и до момента нито едно лице от посочените в "Джи Пи Гейт". Но пък Димитър Стоянов го викат на разпит в... Перник. Пътьом той мина през полето, където горяха документите и намери още полуобгорели договори и ръкописни бележки. Значи МВР не е събрало всичко. Защо? Мърлявщина ли е това или има спусната директива да не се рови, за да не се намери някой скандален документ?

Няма да се връщам към многобройните лъжи на МВР след ареста на нашите журналисти, които бяха опровергани категорично от нас с документи. Как да имаш доверие при това положение.

Правова държава ли е България

Това бяха моите въпроси към Биволъ и отговорите на г-н Чобанов. А ето и моите конкретни въпроси към съдебната и изпълнителната власт на България.

1. Защо властимащите още отначало панически отклоняваха версията за политическо убийство вместо да се държат прилично настрана от следствието и то да работи при равнопоставеност на всички възможни мотиви за убийството?

2. Защо политически фигури като министъра на вътрешните работи правиха публични изказвания и раздаваха насоки на следствието какво и как да разследва и на медиите какво и как да пишат?
Защо информацията, която идваше от разследващите бе толкова противоречива и взаимно-изключваща се, включително за причините, довели до смъртта?

3. Какво търси главният прокурор Цацаров на местопрестъплението в Русе по време на разследването рамо до рамо, щракнат в кадър с политически властващи в България? Той разследващ прокурор ли е според НПК? Или той, който получи поста си след безсрамна агитация и пропаганда в негова полза именно от същите властимащи, че бил „най-добрият“ и бил „за пример“, се явява за кой ли път като крепител на управляващите?

В нормалните правови държави главният прокурор няма право нито да разследва, нито да започва, нито да приключва следствени дела, нито да бъде обвинител пред съд! Камо ли да се меси в работата на разследващите.

4. Защо полицаите се показват на пресконференции без униформи, със спортни фанелки, провесили на вратовете си дебели златни ланци, накичени с масивни пръстени и обеци, с татуировки, сякаш не са полицаи, а част от криминалния свят? Това професионализъм ли е? Така ли демонстрира българската полиция респект към жертвата и нейните близки ? Така ли проявява уважение към българското общество?

5. Защо нямаше (както е в нормалните държави) един официален говорител на полицията или на прокуратурата, който периодически да съобщава САМО известните дотук установени и проверени ФАКТИ, а не да отправя внушения.

6. При липсата - и с пълно основание, на обществено и международно доверие към българската прокуратура, ръководеща следствието и полицията, защо властващите не се сдържаха да стоят настрани от това разследване според конституционното разделение на властите, а влязоха в ролята на БКП, която до 1989 година беше и изпълнителна власт, и прокуратура, и полиция, и следствие, и съд?

7. И след всичко изброено дотук: правова държава ли е България?

Що се отнася до Виктория Маринова – щеше да е хубаво в България да има повече журналисти като нея – с нейната сърцатост, всеотдайност и посветеност на теми, свързани с обществения интерес. И с нейния кураж. Моите дълбоки съболезнования към близките за непрежалимата загуба.