Маша Новикова: Путин ме плаши

Интервю на Даниела Горчева

Маша Новикова (Мария Лвовна Новикова) е родена в Москва. Тя е завършила руски език и литература в Московския университет и от 1989 година живее в Холандия. От 1994 година Маша Новикова работи като журналист за документални филмови продукции, а през 2000 прави своя първи авторски филм като режисьор. Освен като режисьор и журналист Маша Новикова има опит и като оператор и монтажист.

Маша има три дъщери, първите две – Аня и Саша, са родени в Москва съответно през 1977 и 1978 и вече асистират успешно на Маша в документалните й продукции, а най-малката е родена в Амстердам през 1992 година.

Маша Новикова е съавтор на документални филми като Dans, Grozny, dans ( режисьор Jos de Putter) и "Пътят към Кремъл" (отново в сътрудничество с Йос де Пютер, показан на 14 и 16 март 2004 по холандската телевизия в програмата "Tegenlicht"), както и на един кратък документален филм, който прави заедно с Моник ван Равенстейн – “Портрет на Лида Юсупова”. Лида Юсупова е носител на наградата на Мартин Еналс за 2004, която се дава всяка година на защитници на човешките права за проявена смелост и за работа в екстремни условия. През 2000 заедно с Лео де Бур (L. de Boer) снима един изключително добър документален филм “Влакът към Грозни” (Trein naar Grozny).

- Здравейте, уважаема Мария Лвовна! Коя е по-голямата ви любов - документалното кино или литературата или те взаимно се допълват?

- Да, така става, че всеки извървява свой собствен път към документалното кино: едни се озовават там от света на художественото кино, други отначало се занимават с живопис, журналистика или история. Аз лично по-рано писах разкази и пиеси, сега разказвам истории с езика на филмите.

- Вашите документални филми впечатляват с отсъствието си на патос и приповдигнатост, те са сериозни и делови, тяхната обективност не подлежи на съмнение, но въздействат невероятно силно със страшните истини в тях? Как успявате да постигнете това?

- Може би се интересувам от такива теми, от каквито самата аз съм потресена и затова се захващам за един или друг разказ. Тогава искам да разкажа и на другите за това, от което съм потресена. Иначе изобщо няма смисъл да се захваща човек с това занимание. Киното отнема много време, сили, а също така често и финансови средства. Не е важно за какво е филмът - дали ще е за война или за човешки съдби, важното е този разказ да привлича собственото ти внимание.

- Вашите филми са белязани със силна тревога от съсредоточаването на все повече власт в ръцете на руския президент, от отсъствието на демократични институции в Русия, от липсата на граждански контрол, от реставрацията на комунизма. Как виждате бъдещето на Русия?

- Вече толкова често съм си мислила, че всичко ще бъде добре, само защото ми се струваше, че не можеше да е по-зле. Но уви, събитията през последните години показват, че определен етап, сполучлив в сравнение с предишния, отново е в миналото - имам предвид някаква надежда за демократично развитие на Русия. Събитията през последните седмици след убийството на Кадиров и реакцията на Путин ме плашат, макар че какво да се очаква от хора като тях? Сякаш сталинското време никого на нищо не е научило и може да става само по-зле.

- Вие сте рускиня, която живее в Западна Европа. Вероятно познавате много европейци. Как смятате, защо хората на Запад са толкова чувствителни към пораженията, причинени от нацисткия режим, а са толкова снизходителни към злото, извършено от комунизма?

- Звучи страшно, но се опасявам, че само защото това не ги засегна лично. Макар че естествено зверствата на комунизма са били много по-прикрити, отколкото при нацистите.

- Какво мислите за войната, която Русия води в Чечения? Бихте ли определили случващото се днес в Чечения като геноцид? Неотдавна Европейският парламент призна за геноцид депортацията на чеченците, извършена преди 60 години по заповед на Сталин? Колко години мислите ще са нужни,за да се даде оценка на днешните събития и дали не е крайно време да оценяваме своевременно извършването на геноцид с цел предотвратяването му, а не с 60–годишно закъснение?

- Това, което се случва в Чечения вече 10 години е същият геноцид на цял народ, както беше с евреите… но тук, в Европа, дори не признават чеченците като политически бежанци.
Мисля, че сега Америка и Русия толкова често говорят за "общия враг - тероризма", че стана лесно в това понятие да се влага всичко, каквото ви дойде наум. Както писа руският класик Гогол още през 19 век - "А кои са съдиите?".

Какво можем да очакваме от Европа или Америка, каква справедливост, след като те самите измъчват затворниците в Ирак? Аз бях в затвор в Чечения, видях преди 4 години това, което сега става в Ирак. Кои са терористите? Кой тероризира невинни хора? И кой даде право и на руснаците, и на американците да издевателстват над другите?

- Какво означава за вас като московчанка трагедията в московския театър, как виждате изхода от кризата Русия - Чечения? Виждате ли връзка между комунизма и съвременния тероризъм?

- Театърът се намира до къщата, в която живях, и сега там живеят брат ми и племенникът ми. Първо се обадих в Москва, за да разбера дали са живи. После говорих с приятелите ми в Грозни. Те ме попитаха дали още искам да поддържам отношения с тях след превземането на театъра. Отговорих им, че дори ако се беше получило така, че в залата се беше намирала майка ми, а между терористите - роднини на моите чеченски приятели, отношението ми нямаше да се промени. Въпреки че съм против тероризма по принцип, мога чисто човешки да разбера тези хора, докарани до отчаяние. Нали руската държава също толкова зле се отнесе към жертвите на тероризма - те станаха заложници на Путинското високомерие. Неговият израз: "Няма да ни поставят на колене!", аз считам за глупав във всяко едно отношение. Той би могъл да избегне трагедията.

Как да се излезе от кризата? Само ако се случи невъзможното - ако хората в Русия поискат и бъдат в състояние да разберат, че в Чечения живеят не чудовища, а нормални, добри хора. В това съм напълно убедена, за да го разбера отидох в Чечения първия път. Сега имам много приятели там. А по принцип, разбира се, на страната трябва да бъде дадена възможност за свободни избори и садистичните издевателства над народа да бъдат прекратени.

Що се отнася до комунизма, съвременния тероризъм го виждаме и в страни, в които не е имало комунизъм. Самото понятие комунизъм не предполага това, в което той се превърна. В Съветския Съюз е имало държавен тероризъм цели осемдесет години и именно той продължава.

Не знам как да променя света. Ако при хората отсъства понятието за уважение на другия, съчувствие към другия, могат ли те да чуят например нашият отчаян вик във филмите ни? Понякога си мисля, че на много хора не им достигат някои хромозоми и затова те не са способни да разберат другия, неговите страдания.

Превод на и от руски език Вероника Бикова.

Публикувано в Диалог, бр. 5, юли 2004