Светлана Ганушкина: Хората у нас съвсем загубиха представа какво означава нормално управление

Интервю на Даниела Горчева

Светлана Ганушкина е родена през 1942. От 1970 до 1999 е преподавател по математика в Московския историко-архивистки институт. Занимава се с правозащитна дейност от края на 80-те години, като защитава бежанци и принудително преселени хора. По време на руско-чеченските войни главната й дейност е свързана с нарушаването на човешките права в Чечения.

Един от основателите и председател на Комитет “Гражданско съдействие” – първата в Русия обществена организация – изпреварила с 2 години създаването на държавна структура, - която помага на бежанци от други държави, на собствени граждани в положение на бежанци, на бежанци от военни действия, заселени във вътрешността на страната. Комитетът е създаден през 1990, когато първата вълна бежанци от Нагорни Карабах достига Москва. Комитетът посредничи между бежанците и държавните институции, помага им да получат медицинско обслужване, пенсионно изплащане и образование, защитава правото им на работа, осигурява им юридическа помощ, защитава интересите им съда и им предоставя материална и хуманитарна помощ. Светлана Ганушкина ръководи и мрежата за юридически консултации на Правозащитния център “Мемориал”. Пътува често в районите с междуатническо напрежение, откъдето могат да тръгнат бежански мълни. Като експерт в съвета към пълномощника по човешките права в Руската федерация участва в разработването на законодателството за бежанците. Член е на Съвета по човешките права към президента на Русия. На скорошна кампания на руските власти срещу неправителствените организации, обвинени, че са финансирани от Запада, Ганушкина отговори с иронично отворено писмо до Путин, в което “признаваше” използването на западни средства в помощ на изоставените от руската държава бежанци.

Своеобразно, но страшно признание е първата й позиция в списък на правозащитници, антифашисти и либерали с “издадени присъди” в руски неонацистки сайт, вече закрит. В този списък са публикувани имената, снимките, адресите и телефоните на “врагове на народа”. Ганушкина присъства и в други подобни списъци на правозащитници, журналисти, опозиционни политици, политемигранти и либерали.

- На пресконференцията в Хага преди 2 години заявихте, че гаранция за живота на чеченците няма никъде - нито в Русия, нито в Чечения. В доклада си описвате ужасяващи случаи на насилие над обикновени чеченци в Русия. Не заплашва ли и грузинците същата съдба според вас? Накъде върви Русия?

– Да, разбира се, това което сега се случва у нас, в Русия, цялата тази антигрузинска кампания по нищо не се различава от кампанията срещу чеченците, съвсем същото е, всичко се повтаря. Изобщо – повтарят се събитията от 30-те години, повтаря се 9 ноември 1938 (Кристалната нощ, б.р.) и т.н. Повтаря се същото като с чеченците.

Това е преследване на хората по етнически признак и това преследване дори не се отнася само до емиграцията, защото, вие знаете, дори в училищата поискаха от децата да разкажат имат ли връзки с Грузия, имат ли грузински корени и роднини. Децата са в шок и са изплашени. В някои училища даже прекратиха обучението на деца, чиито родители са грузинци, забраниха им достъпа до училище.

Има хора, които съвсем случайно са се озовали в момента в Русия - дали си парите, за да си заплатят визите, получили ги, пристигнали и отишли да се регистрират, а там без каквото и да било основание им анулирали визата.

Арестувани са много хора без каквато и да било причина. Тук дойде една жена, върнала се завчера от Грузия и я задържали без никакво обяснение, пуснали я, прибрала се у дома, а там заварва сътрудници на милицията, които отвеждат 20-годишния й син - такава им била инструкцията. Честно казано, ясно е, че такава им е инструкцията и че това е милиционерско начинание по заповед отгоре.

Има дори случаи на хора с редовни документи, които са спирани на улицата от милиционери, които им искат големи суми в долари и когато хората откажат да платят, защото нямат, те им унищожават документите и обявяват, че са без документи.

И ето каква е днешната ситуация – хората съвсем загубиха представа какво означава нормално управление на една държава. Средният руснак си мисли: президентът нарежда, трябва да се изпълнява. Останалите загубиха надежда.

Ясно е какво ще става отсега нататък - ще кажат по телевизията, че грузински кланове извършват престъпления срещу руснаците и никой няма да се запита – що за грузински кланове, какви са тези грузински кланове, какво общо има тук националността. Всички грузинци ще бъдат нарочени за бандити. Повтаря се същото като с чеченците, за това, вие знаете, писа и Анна Политковская и за това я убиха.

– Кажете, обречена ли е работата на руските правозащитници – от една страна огромен риск за живота (през последните няколко години не са един и двама убитите руски журналисти, правозащитници, учени и дори политици), а от друга те са всекидневно потопени в море от човешка трагедия. Как се издържа на това? Вие как издържате?

– Ние до известна степен сме свикнали, претръпнали сме. Това ни е работата. Ако ние не си вършим работата, хората ще са съвсем беззащитни срещу произвола на властта и мисля, че това, което правим, е много правилно и е важно. Иначе как ще успее всеки поотделно да се защити, ако е сам и няма подкрепа? И аз казах и пак ще кажа, че докато властта търси престъпници сред невинни хора и провежда ту античеченска, ту антигрузинска кампания, в същото време истинските престъпници са на свобода и никой не ги закача. Нямаме нормална полиция, която да следи за законите и за реда и да лови престъпниците. У нас ловят чеченци, после ловят грузинци и разбира се, убиват неудобните. Сега като нищо ще припишат убийството на някой грузинец. Но цялата тази античеченска и сега антигрузинска кампания е истинско самоубийство.

- Какви са впечатленията ви от вашата обиколка на Запад? Нарушаването на човешките права в Русия тревожи ли западните лидери или са по-загрижени за цената на нефта, отколкото за цената на човешкия живот?

– Разбира се, че цената на нефта ги интересува повече от цената на човешкия живот. Какво търси Русия в Г8? Ако една държава, дори ако е допусната до членство в "осморката" нарушава правата на гражданите си, то това не може да бъде само "вътрешен проблем" на тази държава. Смятам, че Западът поощрява нашата власт и лично нашия президент да продължават в същия дух и им развърза ръцете. Ние пишем, говорим, бием тревога за това, което става в Русия, но кой да ни чуе, когато Путин е приятел с почти всички западни лидери и е добре дошъл навсякъде? На мен ми казват, че съм много критична, че преувеличавам, че рисувам всичко с твърде черни краски, дори ми се казва, че трябва да се науча да мълча.
И всичките договори, тези приятелства като това с Шрьодер – какво да каже човек... Шрьодер беше абсолютно безразличен към всичко, което се случва, и към нарушението на човешките права в Русия. Но как може да си безразличен, когато става дума за убийства на деца, за мъчения и за преследване и насилие над мирни граждани? Това дори не е лицемерие, не е двоен стандарт, това е липса на всякаква човещина.

– Как реагира Другата Русия на това, което в момента се случва: антигрузинската кампания, убийството на Анна Политковская..., как реагира културната, хуманната Русия?

– У нас такива хора са твърде малко за съжаление. Ксенофобията и омразата обхващат все по-големи слоеве от населението, атмосферата е потискаща. Останалите са наплашени, не знаят никога какво ще се случи, ако отидат на демонстрация. Но вчера, вие знаете, имаше наш апел, петиция за солидарност с грузинците – хората излязоха, дойдоха може би над 300 човека. Хората си бяха закачили седемлъчните жълти грузински звезди и дойдоха с плакати "Аз съм грузинец". Показаха солидарност.

А отделно много, вече няколко хиляди излязоха, когато разбраха за убийството на Анна Политковская, имаше страшно много хора.

– Позволете ми накрая да ви благодаря за всичко, което вие и вашите колеги правите, да ви благодаря за вашата смелост...

– Не трябва да ни благодарите - това ни е работата...

– Мои приятели ме помолиха да ви предам тяхното възхищение към вашата честност и смелост и да ви предам, че ние, колкото ни позволяват силите, ще ви помагаме с каквото можем.

– Благодаря ви! Моля, информирайте обществото във вашите страни, настоявайте пред вашите правителства да реагират на нарушаването на човешките права в Русия – така наистина ни помагате.

Публикувано в Диалог, бр. 27, октомври 2006