Принос към социалистическия новговор

Борислав Скочев

На 27 септември тази година БСП внесоха законопроект за архива на ДС и разузнавателните служби на БНА. Очевидно законът е претупан, без изглед да бъде приет, но като изпълнение на ангажимент към служителите и агентите в системата на таен надзор и политическо доносничество, създадена някога от същата партия.

Проектозаконът е любопитен пример за способността на старата тоталитарна партия да компрометира идеи и понятия като влага противоположен смисъл в тях. Подобно на едновремешни евфемизми като “народна власт” за московската диктатура или “трудово-възпитателни общежития” за комунистическите концлагери, сега Институт за национална памет, който трябва да замени съществуващата комисия по документите на ДС, е името на една институция за национална амнезия.

На практика се премахва възможността за задължителна проверка за принадлежност към тоталитарните служби за сигурност на конкретно определени лица на публични длъжности или с публични дейности. Проверката е възможна само по искане на политически, обществени, професионални, религиозни и други организации и държавни органи - и то само на собствените им членове или кандидати за изборни или публични длъжности. При това проверката може да стане само с писмено съгласие на проверявания. И за завършек – резултатът от проверката не се публикува, а се предоставя на заявителя и проверяваното лице. Ако проверката трябваше да бъде поискана, например, от БПЦ или БСП, едва ли някога щяхме да научим, че 80% от състава на Светия Синод са били агенти на Държавна сигурност или че Георги Първанов е бил агент Гоце.

Институтът трябва да осъществява изследователска и образователно-информационна дейност - но като “се стреми към опазване честта и достойнството на служилите за сигурността на страната и техните наследници”. Само че в годините 1944-1989 не само е невъзможно да се разграничи “сигурността на страната” от сигурността на съветското робство, наложено на България, но е невъзможно да се постави такава разделителна линия между дейността на различните структури на Държавна сигурност. Дори Народната милиция има задълженията на политическа полиция. През 1963 на едно съвещание по повод мерките срещу разпространителите на вицове и вътрешнопартийните критици на Живков зам.-министър Григор Шопов казва: “В некои другари съществува убеждението, че милицията не бива да се занимава с политически престъпници. Това е вредно. Има указания в това отношение, които трябва да се изпълняват. Органите на милицията трябва да получават донесения и за враговете на Народната власт, включително и за членове на Партията, които са се разложили и от безпринципни позиции хулят Народната власт.” Така че под специалната защита на честта и достойнството ще попаднат преди всичко служителите на ДС и техните “ценни агенти”. Осветляването ще засегне най-вече пречупените хора, които изпитват срам от унижението си, но не и техните мъчители и вербовчици, които и днес не изпитват срам от издевателството си.

Въпреки авторитетното си име, Институтът деградира като институция в сравнение със сегашната комисия. От независим държавен орган той става нещо като агенция към Министерски съвет. Институтът няма да бъде колегиален орган като комисията, а ще бъде ръководен от председател. И досега комисията, независима по закон, беше порочно формирана на партиен квотен принцип, но политическият контрол върху новия институт ще бъде напълно улеснен с назначаването на едно единствено лице. Председателят еднолично ще решава за кои документи да откаже достъп на изследователите. Условията за неговата смяна не са изрично определени. Не съществува и сегашното изискване да не е бил служител или агент на ДС или на нейните правоприемници след 1989. Така че напълно възможно е председател на Института за национална памет да стане някой бивш началник на отдел в Държавна сигурност. Това изцяло и категорично ще гарантира “опазването на честта и достойнството на служилите за сигурността”.

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

ЗАБРАВАТА Е ПАМЕТ

10.06.2017