Опасни похвати в калните борби

Борислав Скочев

В усилието си да експроприира ДПС, да спечели някой турски глас и да се разправи с Доган Пеевски прави нещо, което може да донесе страшно много неприятности на България в бъдеще. Неговата група се обърнала към прокуратурата да разследва "възродителния процес" като геноцид, за да се преодолее давността. Като пренебрегнем всички гротескни елементи на ситуацията, а те не са един и два, това е наистина тревожно.

Първо, "възродителният процес" е отвратително престъпление, но не е геноцид - нито изтреблението е негова цел, нито средствата или резултатите му са такива. Не бива понятията да губят точния си смисъл. Дори избиването от комунистите на 30 000 българи през есента на 1944 г. не е геноцид, защото по настояване на СССР убийствата по политически или класови причини - политицидът или класицидът, не са включени в дефиницията за геноцид. Групата около Пеевски много добре знае всичко това, но брутално се възползва от незарастващата рана на турците и липсата на справедливост.

"Възродителният процес" е комунистическо престъпление (а тъкмо главният прокурор Цацаров, с когото Пеевски се срещна само няколко часа след избирането си за шеф на ДАНС, поиска и КС отмени продължаването на давността за комунистическите престъпления, което беше направено в останалите бивши комунистически държави в Източна Европа).

Насилствената смяна на имената на турците в България по същината си не е и насилствена асимилация, продиктувана от някакъв "късен национализъм" на комунистическия режим, защото не е извършена от мнозинството над малцинството, а е чисто тоталитарно престъпление, замисляно и подготвяно от края на 50-те години, когато българският комунистически режим трябваше да изпълни заповедта на Хрушчов да доведе колективизацията до 100%, а се сблъскваше със съпротивата на селяните и най-вече на турците и помаците в планинските райони. То беше акт на тоталитарна деетнизация - ликвидиране на етническите и верски опори, опорите на вярата, общността, традицията, ритуала, за да бъде произведен "социалистически човек" и "социалистическа нация". Такава тоталитарна деетнизация преди това беше проведена и с българското мнозинство чрез преследването на родолюбието и физическото или социалното убийство на патриотите, с подмяната на историята, с възпитаването на интернационализъм и любов към Съветския съюз, с превземането на църквата и вербуването на духовниците, със създаването на нови "граждански ритуали", с чистката в образованието и т.н. Това трябваше да превърне България в напълно подчинена на Москва държава, а човека - в предвидима вещ, в аморфна маса, днес българин - утре по заповед македонец, днес турчин - утре българин. Тоталитарната същност на преименуването отлично разбираха помаците, които през 70-те години си избираха имена като Альоша или Сергей, "за да не ни преименуват втори път, когато започнат да сменят имената на вас, християните".

Написаното дотук не е противопоставяне на едно на друго престъпление, на едни на други жертви, а тъкмо обратното - поставянето им в техния логичен ред като жертви на една и съща тоталитарна власт. А това означава, че съдебна справедливост за "възродителния процес" би била справедливост и за всички останали жертви на комунистическите престъпления.

Но не по този начин, когато се изкривяват понятията, а човешката мъка се използва за низки политически цели. Като че ли не са ни предостатъчни агресивните опити България да бъде обявена за "съучастник в Холокоста", сега Пеевски в дребнавата си и кална битка ни готви нови, не юридически, но реторични обвинения в извършване на геноцид. А това ще са обвинения към българския народ, който беше същата жертва на наложения от Съветския съюз тоталитарен комунистически режим.

26 септември 2024