Как охраната изгриза историята

Борислав Скочев

Скандалната проява на НСО в Струмяни ме накара да погледна какъв е бюджетът им за 2026 г. За разходи са предвидени 49 милиона евро, от които за заплати на персонала - 45 милиона евро.

Разходите на Комисията по досиетата са определени на 2,85 милиона евро.

Но правителството на Радев не закрива НСО, а комисията по досиетата.

Службите за охрана на лица на конституционни длъжности в повечето цивилизовани държави са към националната, криминалната или териториалната полиция или към МВР. В повечето бивши комунистически страни също е така - те премахнаха онези всевластни и огромни охранителни управления на своите тоталитарни служби за сигурност, каквото в България беше УБО - Управлението за безопасност и охрана. С огромна армия телохранители, шофьори, готвачки, чистачки, бръснари, фризьорки, тапицери, мебелисти, автомонтьори, бояджии, склададжии, управители на резиденции, плажни спасители, камериерки, сервитьорки и пр., и пр. УБО обслужваше комунистическите номенклатурчици и "борците срещу фашизма", техните съпруги и вдовици, техните деца, семействата на техните деца и децата на техните деца. УБО бяха домашна прислуга на номенклатурата, но с огромни привилегии и власт.

Днес тези служби за охрана остават самостоятелни структури само в Румъния, Южна Корея, в някои от бившите съветски републики, неформално в САЩ, Турция и Израел и разбира се, в Русия и Китай, подчинени пряко на руския президент и на ръководството на китайската комунистическа партия.

И обратно, в бившите соцстрани архивите на комунистическите тайни служби се съхраняват и изследват от независими, самостоятелни органи.

Албанският Архив за документите на Сигурими е създаден през 2015 г. и е с бюджет за 2025 г. 1,5 млн. евро. Унгарският Историческия архив на службите за държавна сигурност е създаден през 1997 г. и за 2025 г. има бюджет 5,3 млн. евро. Словашкият Институт за национална памет е създаден през 2002 г. и бюджетът му е 3,7 млн. евро. Румънският Национален съвет за проучване на архивите на Секуритате е създаден през 1999 г. и има бюджет от 5,4 млн. евро. (Поради съпротивата на службите за сигурност и повечето партии архивът започна да се предава едва към 2005-2006 г.) Чешките Архив на службите за сигурност и Институтът за изследване на тоталитарните режими са създадени през 2007 г. и за 2025 г. имат бюджет 9,1 млн. евро. Полският Институт за национална памет е създаден през 1999 г. и бюджетът му за 2025 г. е 135 млн. евро.

Както се вижда, повечето специализирани архиви за документите на комунистическите тайни служби съществуват отпреди българската комисия, създадена през 2007 г., но не са закрити, а продължават работата си. (В Чехия архивът на службите трябва да премине към националните архиви от 1 януари 2030 г., но тогава ще е функционирал 35 години - от 1995 г. към МВР (от 2002 г. към криминалния отдел на полицията) действаше Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма, което събираше документите на комунистическите служби, разследваше комунистическите престъпления, за които давността тече от 1989 г., и имаше богата популяризаторска дейност, в това число Бюрото издаде списъци с всички щатни служители на чешката ДС.)

Но според вицепремиера по светлото минало Иво Христов българската комисия била изпълнила мисията си, била изчерпила дейноста си, досиетата вече били прочетени. Закриването й щяло било да спести 2,8 милиона евро, а в нея работели хиляди (!) служители. Иво Христов явно си няма хал хабер, че архивът на ДС не съдържа само досиета, че в комисията работят не хиляди, а 64 административни служители и 29 души друг персонал, и че достъпът до документите на ДС е свободен и няма нужда от "демократизиране".

Да, разбира се, че няма пряка връзка между охраната на властимащите и закриването на комисията. Става дума за мисленето на днешните български властници. За тях историята и нейните уроци нямат никакво значение, за разлика от собствения им комфорт, сигурност и самомнение на богоизбрани.

През 2015 г. ГЕРБ и ДПС приеха закон за НСО, който разшири неопределено кръга на охраняваните лица и даде нови правомощия и още по-голяма безцеремонност на службата. По същото време течеше реставрацията на българската църква "Св. Стефан" в Цариград на стойност 3,5 млн. евро, от които българската държава даде 390 000 евро, а останалото - турската държава.

През 2024 г. Солаковият хан в Букурещ, който има такова историческо и символно значение за България, се продаваше за 1,6 млн. евро. Вместо да го купи, служебното правителство на Румен Радев с премиер Гълъб Донев закупи за НСО три нови коли на същата стойност.

Същата година гражданската кампания на Манол Пейков успя за кратко време да събере парите за закупуването на две трети от родния дом на Димитър Талев, а българската държава 20 години така и не се накани да го купи.

През 2025 г. управляващите ГЕРБ, БСП и ИТН с предложенията си за състава на комисията по досиетата се подиграха с мисията й. А сега правителството на Радев се захвана направо да я закрива.

Сакън, да не осмислим историята си след 1944 г., та ако падне сгода, пак да я изживеем.

11.09.2026