Забравените лица, които дадоха тласък на демократичните промени
20 години от майските протести на българските турци

Даниела Горчева

Поредицата от публикации, посветени на събитията отпреди двадесет години, които тласнаха страната ни в една от най-срамните за Европа на двайсети век истории на етническо прочистване, не е, за да провокира страсти, подклаждани от стереотипите, а за да покаже част от лицата, останали неизвестни, които с личното си достойнство и гражданската позиция дадоха началото на демократичните промени у нас.

Имената на тези наши съотечественици – етнически турци или помаци - са част от нашата българска история. Те могат да бъдат прибавени към безкрайната Епопея на забравените у нас. Защото, както е посочил още през 19 век Васил Левски в своята "Нареда на работниците за освобождението на българския народ” подбудата, тоест причината за освободителното движение е "тиранството, безчеловещината и самата държавна система на правителството”.

Целта на съпротивата, според Левски, е "Да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място. (...) Да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било - всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.”

Кой е Мустафа Юмер?

Такъв човек е Мустафа Юмер, днес живеещ тихо в Крумовград. На 4 юни 1989 година насилствено изгоненият от родината си България Юмер, който е председател на учредената неотдавна "Демократична лига за защита правата на човека” чрез радио Свободна Европа отправя апел към всички демократично мислещи хора у нас, независимо от етническата им принадлежност, да се противопоставят на престъпния комунистически режим.

Мустафа Юмер посочва източникът на насилие в страната ("един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила”) и предлага програма за действие и обединение на всички демократични сили.

Още през юни 1989 той заявява на управляващите, че нямат друг изход освен "да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза”.

Мустафа Юмер е роден през декември 1944 в село Хисар, Крумовградско. След като завършва педагогическия институт в Кърджали работи като начален учител. През 1980 г. завършва философия в СУ "Климент Охридски”. От 1980 до 1985 г. е учител в Средното авторемонтно училище в Крумовград.

През декември 1984 г. открито се противопоставя на насилственото преименуване в Крумовградско. През януари 1985 г. е уволнен поради "политическа непригодност”. Дъщеря му, която е в десети клас, е изключена от училище. Година и половина след това Мустафа Юмер работи в строителството.

В средата на 1986 г. е интерниран най-напред в село Кунино, а после в с. Кумарево, Врачанско. На 13 ноември 1988 г. заедно със Сабри Искендер и Али Орманлъ основават "Демократичната лига за защита правата на човека в България”. За председател на Демократичната лига е избран Мустафа Юмер, той е и идеологът на организацията.

„Демократичната лига” е основен организатор на майските протести заедно с „Независимото дружество за защита правата на човека” и организацията „Виена ‘89”.

Именно Юмер е този, който предлага щафетните гладни стачки да започнат на 6 май. Същевременно "Демократичната лига” започва подготовка за конференция, която се предвижда за 13 май. През нощта на 10 май обаче Мустафа Юмер е насилствено изгонен от страната и с това се слага началото на експулсирането на първите 5000 души.

На 4 юни чрез радио "Свободна Европа" той се обръща към съотечествениците си и към борците за демокрация в България.

Обръщението на Юмер

Ето какво казва пред "Свободна Европа" Юмер, което е запазено в архива на дългогодишния водещ в българската редакция на радиото Румяна Узунова. Обръщението препечатваме с малки съкращения.

В България през последните години сме свидетели на събития, които по своята същина дълбоко засягат честта и достойнството на всеки човек и съдбата на целия народ.

Един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга, примитивна култура. Но подобни опити се оказаха крайно неестествени и необективни.

Икономическо-стопанският и диалого-политическият поврат на обществото се съпровождаше от крайно налудничавите и уродливи събития за промяна на етнодемографската структура на страната чрез насилие и терор. Трагичните явления - като насилствена смяна на имена, забраняване на говоренето на роден език, изпълнението на традиционните обичаи и религиозни обреди, непрестанните опити да се претопят различните исторически създадени и оформени етнически общности в една народностна маса - са тежки престъпления на софийската власт, за които тя ще отговаря пред историята, българския народ и световната общественост.

За да постигне своите античовешки цели - асимилирането на всички малцинства в България, режимът в продължение на 4 десетилетия непрекъснато, систематически изопачаваше историята, разделяше и противопоставяше определена общност от хора против други, съзнателно всяваше страх и недоверие между хората. За философско-идеологическо обосноваване на тази антихуманна политика режимът демагогски използваше една крайно консервативна и отречена от времето идеология - Марксизма - и под булото на тази идеология обещаваше на народа едно идеализирано общество - комунизма. Така българското общество тотално бе впрегнато в изграждането на миражната "райска градина”.

Оказа се, че марксическата идеология е една сладникава приказка за промиване на съзнанието, едно дълбоко замаскирано идеологическо оръжие чрез подкрепата на народа да се завладее властта. Но тази власт веднага се обърна против народа и народът се оказа без елементарни права, свободи и демокрация.

Една шепа представители на партийната олигархия, за да останат на власт, се обграждаха от многобройни паразитни органи, които са високо платени и чрез жестоко насилие защитават интересите на върхушката и държат огромното мнозинство в робско положение.

Какви са резултатите от една подобна политика?

България в момента притежава една крайно примитивна икономика, едно западащо селско стопанство, опустошена природна среда, общество, раздиращо се от вътрешни противоречия, една етнодемографска структура, която не предвещава нищо хубаво и готова винаги да избухне и причини непредвидими социално-политически катаклизми и застраши бъдещето на страната и мира на региона.

Доказателство за това са последните кървави събития в страната, които дълбоко разтърсиха света.

Целият народ на България трябва да знае истината за същността на тази трагедия.

В началото на месец май 1989 година временното ръководство на най-многобройната неформална организация в България - Демократичната лига за защита на правата на човека - реши чрез масови гладни стачки на нейните членове, симпатизанти, съмишленици да докаже на света, че човешките и етническите права и свободи на едно двумилионно малцинство в България са забранени, че комунистическият режим от години насам провежда насилническа асимилаторска политика.

Към тази законна и мирна форма на борба се присъединиха и други хуманитарни организации, като Организацията за подкрепа на Виена `89, Независимото дружество за защита на правата на човека и други.

За да смаже и обезглави това движение, властта прибягна към изпитаното оръжие - изгони от страната ръководствата и най-активните дейци на тези и други организации, създадени спонтанно от хода на събитията.

В израз на протест населението премина към масови мирни походи и демонстрации. Властта отговори на тези походи в Шуменско, Силистренско, Разградско, Кърджалийско с оръжие. В резултат на това са дадени многобройни жертви и ранени. Но режимът продължи своята умиротворителна политика чрез поголовни физически насилия и масово пропъждане от страната на представителите на етнически общности.

За смекчаване на външната реакция към края на месец май, "главата” на властта в България Тодор Живков направи демагогско изявление, но въпреки ясно изразената воля на десетките хиляди турци в България, Живков продължи да ги нарича български мюсюлмани и призова Република Турция да отвори врати за тях - но тези граници никога не са били затворени за турското население в България.

Комично е за един държавен глава да определи това малцинство за българско и същевременно да го изгони от страната!

При тази ситуация трябва здраво да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални организации, които, координирайки своята дейност, да засилят борбата против античовешката политика на властта.

Времето сега изисква борбата за демократизация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната.

Формите на борбата трябва да бъдат само законни и мирни.

Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж.

Днес стотици хиляди хора, без никакви средства и никакъв багаж, се изгонват от страната. При това положение защо трябва да се работи?

Моментът е много благоприятен за преминаване към масово гражданско неподчинение и безсрочни протестни стачки. Терористичният режим в България веднъж завинаги трябва да разбере, че времето не работи за тях. Варварските и средновековни методи ще дадат само обратен резултат.

Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза.

Времето на диктатурата отдавна премина. Нейното място е в бунището на историята. Нашата борба е справедлива. Победата е близка.

Публикувано в Медиапул, 10 март 2009