Кой всъщност трябваше да бъде съден от т.нар. "народен съд"?
Даниела Горчева

В прословутата наредба – закон, с която се създава противоконституционният "народен" съд, "узаконил" политическите убийства и саморазправата с целия политически, военен, стопански и административен елит на България, е записано, че това ще е съд над "виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея."

През декември 1944г. Трайчо Костов получава поредната радиограма от Георги Димитров, отнасяща се до присъдите, които т.нар. "народен съд" трябва да издаде по заповед на Кремъл.

"Оправдать никого не следует!"

нарежда гневно от Москва на руски Георги Димитров на съратника си в София. Всъщност, още на 25 септември 1944 г. получилите властта с помощта на армията на Сталин български комунисти рапортуват в телеграма до Георги Димитров (на руски, естествено!):

"Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. То може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. " (ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49 (Оригиналът на руски е тук).

Наредбата-закон, с която "народният съд" е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство. То нито е утвърдено според чл. 27 от Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията на чл. 29.

Така нареченият "народен съд" също е създаден незаконно и против действащата българска конституция, която изрично забранява създаване на извънредни съдилища или следствени комисии в България под никакъв предлог и наименование (съгласно чл.73, ал.2).

Но абсурдите не свършват дотук. Така наречените "народни обвинители" се назначават направо от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без дори да се изисква задължително юридическо образование или квалификация.

Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но под диктовката на Москва, която иска определен брой смъртни присъди. Подсъдимите са лишени от правна защита и от свидетели, само обвинението има право на свидетели. Обвиняемите нямат право на обжалване, смъртните присъди се изпълняват още същия ден.

Всъщност, както става ясно от поредната телеграма до Димитров, зловещият фарс, наречен с гръмкото име "народен съд" е създаден с една-единствена цел – да "узакони" извършваните от 9 септември 1944 г. натам убийства без съд и присъда.

Отляво на дясно: Антон Югов, Димо Казасов, Георги Трайков, Георги Димитров, Кимон Георгиев, Александър Оббов, Дамян Велчев, неизвестни - митинг за обявяване на Републиката, площадът пред Парламента, септември 1946г. [www.lostbulgaria.com]

Телеграма на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва, 1 октомври 1944г.:

"Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища." (ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60)

До създаването на "народните съдилища", в които чистката тръгва "законно", в България са убити десетки хиляди без съд и присъда.

Убийствата са извършени от "въоръжени партийци и комсомолци", "негласно създадени" за тези "особено отговорни задачи" (вж Телеграма на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва, 13 септември 1944; ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.12-13).

А ето и част от "мотивите" за създаването на този антинароден съд:

"България бе хвърлена в Световната война против съюзените демократически държави за цели, чужди на народните и държавни интереси. С влизането в тристранния пакт и с редица други политически и стопански съглашения страната ни бе привързана към Германия, която започна и раздуха войната за поробване европейските народи и за световно господство, България бе сведена до положението на германски васал."

Изумителна е наглостта и лицемерието на хвърлялите до вчера позиви български комунисти, призовавали според инструкциите от Москва българското правителство да влезе в Тристранния пакт, но особено изумителна е наглостта на самия Георги Димитров.

В статията си "Потулено послание на Георги Димитров" (публикувана в бр. 28 от 14- 20 юли 2006 г. на в. "ПРО и АНТИ") Фреди Фосколо ни запознава с една прелюбопитна статия на лайпцигския герой, известна като т.нар. "Октомврийско писмо" на Георги Димитров.

То е публикувано, разказва ни Фреди Фосколо, на 3 ноември 1939 г. в списанията "Комунистически интернационал" и "Болшевик" (а според някои данни и във в. "Правда") под заглавие "Войната и работническата класа в капиталистическите страни".

Какво е основното послание на този Димитровски апел?

В него английските и френските "буржоазни" правителства, подкрепяни от социалдемократическите лидери са посочени като ... главни подпалвачи на войната.

Според Димитров нито Германия, нито СССР били съгласни "да вадят кестените от огъня" за ново преразпределение на света в полза на англо-френския империализъм и колониализъм, защото зад лицемерен антифашизъм Англия и Франция криели страха си от работническата класа.

Нещо повече.

Според лайпцигския герой, този непримирим антифашист: "това, което преди тази война беше характерно за режима на фашистките държави, в хода на войната все повече се развива в тъй наречените демократично-буржоазни страни". (вж "L'employe en lutte" N-206, septembre 1975 pages -842 a 851, F 391/206 – Histoire. " La GUERRE et la classe ouvriere des pays capitalistes". Bibliotheque : B.D.I.C Universite Paris X . Nanterre)

В статията си "Потулено послание на Георги Димитров" Фреди Фосколо разкрива и мистерията около този внезапен завой на 180 градуса на секретаря на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал(ИККИ), който само ден преди подписването на пакта "Молотов – Рибентроп" отправя до всички комунистически партии следната директива: ,,Да се продължи с още по-голяма енергия борбата срещу агресорите, особено срещу германския фашизъм!"

Очевидно подписването на пакта между СССР и Германия е изненадало и объркало "лайпцигския лъв" и не знаейки какво да прави, той унизително моли Сталин за инструкции. Понеже вождът мълчи, Димитров се обръща към секретаря на ЦК на болшевишката партия Жданов, който му урежда аудиенция при Сталин на 7 септември 1939 г.

От дневника на Георги Димитров, пише Фосколо, става ясно какво му е наредил Сталин и повелята може да се каже с едно изречение: лозунгът срещу фашистите се сваля.

Има си хас – хитлеристка Германия вече е съюзник на СССР!

В тази връзка Сталин нарежда на Димитров като главен секретар на Коминтерна, да отправи към всички секции на международното комунистическо движение новите тезиси, обосноваващи този 180-градусов завой. И лайпцигският герой послушно изпълнява заръката. Но това не е всичко, уверява ни Фреди Фосколо и продължава:

"Една година по-късно Г. Д. отива още по-далече."

Германско-съветските пактове не са уточнили сферите на влияние в Скандинавия и в Балканите. През есента на 1940г. по повод на България се появяват първите търкания между двата звяра, захапали Европа.

В Берлин на 12 и 13 ноември 1940 г. Молотов и в присъствието на Хитлер предлага на Германия да присъедини Съветския съюз към тристранния пакт – Рим, Токио, Берлин, ако Райхът признае, че България и Румъния влизат в съветската зона на влияние. Фюрерът отхвърля предложението и дори пред българския посланик Първан Драганов заявява, че не желае "България и Румъния да бъдат превърнати в болшевизирана пустиня, какъвто е случаят днес с държавите на Прибалтика".

Въпреки това на 25 ноември 1940 г. пратеникът на Сталин Аркадий Соболев пристига в София и настоява българското правителство да сключи със СССР политически и военен съюз, наречен "Пакт за взаимопомощ", подобен на този, наложен в Прибалтика няколко месеца по-рано.

Сталин: "Не възразявам България да се присъедини към тристранния пакт"

Ето какво ни разказва Фреди Фосколо още: "Към всичките си аргументи Собо*лев прибавя и следния, който същия ден Георги Димитров чува от устата на Сталин и записва в дневника си (25.XI.1940 г., стр. 203): "Ако пактът бъде сключен, ще се договорим конкретно за формите и размерите на взаимната помощ. При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта."

Тези думи на Сталин, Димитров бърза да предаде на другарите си в София и незабавно им изпраща телеграма, насърчавайки комунистическата партия в България широко да отрази съветското предложение. Соболевата акция обаче се проваля и вбесен от неуспеха, само три дни по-късно, Сталин излива гнева си върху Димитров и българските комунисти:

"Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!"

На свой ред и Димитров припряно и гневно телеграфира в София: "Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост...".

С поведението си, заключва Фреди Фосколо, Г. Димитров не само показва пълна сервилност към имперската съветска политика, но докарва себе си до сюрреалистичния абсурд – лично той, като главен секретар на Коминтерна, да подкрепя по препоръка на Сталин, присъединяването на България към антикоминтерновския тристранен пакт.

Прочетете сега отново "мотивите" за създаването на т. нар. "народен съд":
"България бе хвърлена в Световната война против съюзените демократически държави за цели, чужди на народните и държавни интереси. С влизането в тристранния пакт и с редица други политически и стопански съглашения страната ни бе привързана към Германия, която започна и раздуха войната за поробване европейските народи и за световно господство, България бе сведена до положението на германски васал." (вж Централен партиен архив, ф. 250, оп. 1, а. е. 20, л. 1–7 )

Толкова за лицемерието и опортюнизма на вчерашните комунисти начело с Георги Димитров.

Статията е публикувана в Дневник, 16 юни 2012