A.L. Snijders спечели Constantijn Huygens-prijs за 2010

Даниела Горчева

Носители на престижната награда за нидерландска литература Константин Хюйгенс (паричен еквивалент от 10 хиляди евро), която се дава от 1947 година насам за цялостно творчество, са автори като Вилем Елсхот, Симон Вестдейк, Ани Шмид, Хари Мюлиш, Хюго Клаус, Цес Нотебом, Ф. Спрингер и други.

Литературната награда Константин Хюйгенс за 2010 спечели А. Снейдерс – псевдоним на Петер Корнелис Мюлер (1937), пенсиониран учител, преподавал холандски език и литература в средно професионално училище за полицаи, баща на четири пораснали деца, живеещ със съпругата си и двете си стари кучета в усамотена стара ферма в дълбоката холандска провинция. Фермата купил някога, когато децата му били още малки, и я приспособил за голямото си семейство, свързвайки в едно цяло основната къща със селскостопанската пристройка.

През 80-те години Снейдерс пише като колумнист за амстердамския вестник Het Parool и различни местни издания, а през 1998 г. известният издател Томас Рап (1933-1999) събира и издава в четири книги неговите брилянтни колонки.

След като излиза в пенсия, бившият вече учител по литература пише за свое собствено удоволствие кратки миниатюри или както той ги нарича – zkv (съкращение от zeer korte verhalen, в превод букв. много къси разкази), които разпраща по електронната поща на свои приятели – ценители на литературата.

От време на време продължават да го канят за колумнист в местни издания.

През 2004 година Паул Абелс, също бивш преподавател по холандски език и литература и собственик на малко бюро за рекламни текстове на другия край на холандската глуха провинция, пита непрактичния Снейдерс дали издава някъде своите миниатюри. Снейдерс безгрижно отговаря, че не, разбира се, а и кой би се заинтересувал от тях.

Пленен от тези литературни бисери, както ги нарича, Паул Абелс заедно с един свой приятел – Мартин Фрейнс, график и печатар, решават да основат малкото издателство afdh, за да издават миниатюрите на Снейдерс, които получават 3-4 пъти седмично с електронната поща.

Така двама издатели-аматьори и един непрактичен писател, създател на жанра zkv, се впускат в една литературна авантюра. В началото Снейдерс чете своите миниатюри в малки книжарници пред малка публика почитатели, а първият сборник със zkv излиза в тираж 500, но много бързо се налага да бъде допечатан с още 1000 бройки. Големите книжарници и литературни кафенета също започват да канят писателя да чете своите много къси разкази, които се отличават с тънка наблюдателност, ирония и великодушие. Великодушието е предназначено за другите, а иронията Снейдерс винаги запазва за себе си.

Третият сборник на Снейдерс вече се разграбва като топъл хляб, а през ноември 2010 старият учител по литература не вярва на ушите си, когато научава, че е спечелил наградата Константин Хюйгенс.

Имах честта и удоволствието покрай съпруга си да съм част от получателите на неговите електронни писма с литературни миниатюри. Понякога е трудно човек да отдели „обикновените” му писма от миниатюрите му. Ето например едно такова писмо в характерния му самоироничен стил:

Нищо не разбирам от икономическата криза. Пишех за Stentor, но ме уволниха заради кризата. Нямало пари. Сетне ме поканиха да пиша за Tubantia (същия издател), въпреки кризата.

Новият ми работодател ми е запазил малко местенце, колонка от 150 думи. Трябва да разнищвам световните загадки в 150 думи.

При Handgeld (Сефте – б.м.) – първия ми текст, това се случи така. Видях нещо на площада в Девентър. Написах какво видях. Преброих думите – 174. Резнах оттук-оттам, останаха 157. Почнах да се двоумя между предимно и най-вече. Избрах последното без особено силен аргумент. Изпратих текста, редакторката го публикува, без да протестира за седемте думи в повече. 

Сефте
А. Снейдерс

Народен квартал* – народът се състои най-вече от турци. Седят по пейките и пушат цигари. Пред Lidl** седи един турчин и свири на акордеон. Пред него има кутия за обувки. Приближава се една хубава млада жена с две малки деца и изпраща момченцето с паричка до кутията. Музикантът благодари от все сърце. Когато те потъват в магазина, той взема монетата от кутията и я прокарва като четка за бръснене от ухо до ухо под брадичката си. Окото на антрополога в мен направи откритие! Но жена ми не е впечатлена, обяснява ми, че това е сефте, така се нарича първата спечелена от търговеца пара за деня. И в Холандия го има същото. Приближавам се до турчина. Той не ме разбира, оказва се българин. Оправдава се: „А-аз не работи, а-аз – музика.” „Да свириш е също работа”, казвам. Това го разбира и грейва от радост, съперничейки си със слънцето.

Превод от нидерландски: Д. Горчева
____
*в смисъл – беден, краен квартал, б.пр.
**Лидъл – верига супермаркети, б.пр.

Питах Снейдерс какво ще прави с парите от наградата. Ще поправя покрива на старата ферма, който отдавна тече – усмихна се щастливо писателят.

Един ден след неговото годишно слово в малкото издателство на неговите приятели, на писателя се обаждат с примамливо предложение от голямо холандско издателство. Предлагат му много пари, за да откупят авторските му права. О-о – казва Снейдерс, – вие сте закъснели. Аз оставам верен на моето издателство.