АФИШ
AGENDA
     
   
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Вяра и общество

Борислав Скочев

Г-н Кошлуков е в очевиден и сериозен - може би не законов, но по-лошо, морален - конфликт на интереси в противопоставянето си на предаването „Вяра и общество”. През 2002 г. като народен представител той беше един от най-страстните защитници на законопроекта за вероизповеданията на неговия съпартиец от НДСВ и „Новото време” Борислав Цеков. С този закон днешният Синод на БПЦ беше принудително и силово наложен от държавата като единствено правилния и законния. По силата на този закон през 2004 г. с полицейско насилие бяха превземани църкви, бити свещеници и отнемани църковни имоти. Така Българската православна църква беше поставена с брутална сила под едно началство, селектирано и вербувано от атеистичния комунистически режим, за да изпразни от дух църквата, да я сведе до битова ритуалност и да кастрира нейната духовна и обществена роля - в началото на 2012 г. комисията по досиетата установи, че 11 от 15-те членове на Синода са били агенти, а някои и щатни служители на Държавна сигурност. (На практика 12 от неговите членове, тъй като в документ на началника на Трето управление на Държавна сигурност от 1959 г. тогавашният епископ Максим е посочен като сътрудник на ДС, но той не беше обявен от комисията.) А днешните нови членове на Синода не са проверени за принадлежност към Държавна сигурност, защото от години Синодът упорито се съпротивлява на такава проверка. Което само по себе си говори достатъчно за липсата на покаяние за миналото.

Така че в този предизвикан от него конфликт г-н Кошлуков не може да бъде на висотата си на ръководител на една обществена телевизия, а е само защитник на собственото си дело от 2002 г., на овластения и с негово съучастие Синод и на развращаващото срастване на вчерашната и днешната държавна власт и църква.

27 юни 2020


           
списание Диалог