АФИШ
AGENDA
     
   
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Съд и история

Борислав Скочев

Мястото на историята не е в съдебната зала. Историческият разказ не подлежи на окончателна присъда и последна инстанция. Винаги ще бъде оспорван, подлаган на съмнение и преоценка. И не защото историческата истина е относителна, а защото разказът винаги ще бъде различен според националната, времевата, социалната или политическата гледна точка и налагането на една от тях със силата на закона е насилие с обратен ефект.

Историята не бива да влиза в съдебната зала, но това се случва. В Съветския съюз – с Академическото дело от годините 1929-1931. У нас - още в началото на тоталитарния режим, когато историци и писатели са съдени от гледището на интернационализма като „великобългарско шовинистични” и „фашистки”. (Или както пише Вера Мутафчиева в предисловието към „Съдът над историците”, „оказа се, че интернационалисти трябва да бъдем ние, победените”.) От 90-те години на 20 век това се случва все по-често и в демократични държави, и най-вече за събития от Втората световна война. Съдът е принуждаван от законодателя, от държавното обвинение или от частни ищци да дава исторически оценки. Това е опасен наклон към ограничаване на свободата на мисълта и свободата на словото, както и на други граждански свободи и конституционни права.

Решението на съдия Венета Цветкова по иска на прокуратурата за забрана на БНСЕ прави чест на българския съд - с независимостта и смелостта си и с обективната и честна историческа оценка на личността на ген. Христо Луков, въпреки натиска от държавни институции, политически партии, чужди посолства и неправителствени организации.

Този опит да бъде наложена задължителна историческа догма чрез съда не сполучи, но на следваща инстанция съдът може да се поддаде на натиска, за да си спести идеологическия линч. Ето защо е недопустимо историята да се пише в съда.

Но от този случай трябва да извлечем важна поука: историята има жива проекция днес, нейната интерпретация може да бъде използвана за ограничаване на политическата и гражданската свобода. Това прави отговорността на хората, които изследват и пишат историята, много голяма. Те би трябвало да вършат работата си с независимостта, смелостта, честността и упоритостта, проявени от съдия Цветкова. Съобразявайки се единствено с фактите и личната си съвест, а не с която и да е идеология, с държавния и обществен натиск, с директивите от чужди столици или с мисълта за кариера.

27 февруари 2021


           
списание Диалог