АФИШ
AGENDA
     
   
КУЛТУРА / CULTUUR
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Свети Никола – почитан и у нас, и в Холандия

Даниела Горчева

 

Как Свети Никола станал Дядо Коледа

В началото на 17 век в Ню Амстердам, днешен Ню Йорк, холандските преселници празнували своя обичай да си разменят подаръци на деня на Свети Никола (Синт Николас).

По-късно Синт Николас (или както му казват децата Синтерклас) бил припознат като Санта Клаус, който поради бавността на тогавашната поща пренасял пакетите с подаръците чак до Коледа. Ето така Свети Никола, покровител на моряците, децата и неомъжените момичета, започва да се свързва с Коледа и с британската традиция за дядо Коледа.
Постепенно по него полепват обичаи и приказни персонажи от различните култури на преселниците в Америка – елфи, снежинки, елени, шейни, джуджета.

През 1931 година американската компания "Кока-Кола" пуска реклама, на която две деца подават на Санта Клаус бутилка от газираната напитка, за да утоли жаждата си. Шведско-американският художник Хадън Съндблом (Haddon Sundblom) рисува Дядо Коледа, какъвто го знаем и сега - весел, дебеличък добряк, облечен в цветовете на кока-кола - червено, бяло и черно.

Но не на Съндблом и на рекламата на Кока-Кола дължим този толкова популярен образ на Дядо Коледа, а на американския художник от немски произход Томас Наст (Thomas Nast), който още в края на 19 век рисува Добрия старец за прочутото списание Harper’s weekly, където е дългогодишен автор, не като епископ, а като дебеличък, благодушно засмян белобрад дядо.

Всички следващи американски художници се придържат малко или повече към този образ.

Истинският Свети Никола обаче е висок, снажен, с достолепна бяла брада, в червени епископски дрехи и епископска шапка със златен кръст на нея.

В Холандия Синтерклас пристига още през ноември, няколко седмици преди 5 декември с голям параход от Испания и цял билюк весели помощници Зварте Пит (Черен Петър).

Тържественото посрещане на Добрия старец

В Холандия всяка година той акостира в различен град – Амстердам, Мастрихт, Зволе, Миделбюрх и т.н., и всяка година неговото тържествено посрещане от градската управа начело с кмета и огромно множество деца и родители се предава директно по телевизията и после се обявява по централните новини: “Днес Свети Никола пристигна в Холандия”. Следва подробен репортаж от събитието.

Тази година във връзка с пандемията и за да се избегне обичайното голямо струпване на посрещачи, мястото на акостирането на Синт Николас беше държано в тайна и излъчено по телевизията.

Откакто преди двайсетина и кусур години Кралският флот на Холандия предостави на Синтерклас за неговото пристигане от Испания историческия параход „Хидрограф”, който побира цели 150 пътника, на Добрия старец вече не му се налага да умува къде ще побере всичките свои помощници и ... ами, да – и чувалите с подаръци, разбира се!

След като изслушва всички вълнуващи песни, с които децата го посрещат, той прави обиколка на белия си кон из цялото градче, съпроводен от забавните си и остроумни помощници Зварте Пит, от духовата музика на града и куп дечица с щастливи очи. Зварте Пит раздават пепернотен (малки курабийки) и бонбони на децата от огромните си чували.
Синтерклас, любимец на малки и големи, носи купища подаръци, катери се с белия си кон Америко по покривите и пуска шоколадови букви, лакомства и играчки през комините, а на сутринта щастливците ги намират в обувките си. Напоследък, вероятно защото остарява, понякога се случва да не може да се покатери на покривите и затова пъргавите му помощници пускат чувалите с подаръци вместо него през комина или капандурите на таваните. И понеже са доста любопитни и игриви, случва им се и те да се изтърсят през комина, поради което все са изпоцапани със сажди.

Малко история

Свети Николай Мириклийски Чудотворец е живял е през IV век, твърди се, че е бил епископ в Мира в областта Ликия, древна територия в Мала Азия. За него разказват, че на рождения си ден (6 декември) раздавал бонбони и сладки на децата. Веднъж дочул през прозореца на сиромашка къщурка как един беден баща окаяно оплаква съдбата си, че не може да омъжи дъщерите си, защото няма как да им осигури зестра. И добрият Свети Никола, разбира се, помогнал. Затова се смята за покровител на неомъжените бедни момичета.

През XI век мощите на Свети Никола са пренесени от Мира в днешна Турция в Бари, Италия. И понеже е Чудотворец, а винаги има нужда от добри чудеса, Свети Никола става почитан в цяла Европа светец. Още през ХІІ век е имало над 3 000 малки църкви, чийто патрон е бил Свети Никола, а на територията на днешна Холандия те са били няколко стотици.

Книгата на Синтерклас

Да надникнем сега заедно с един учен Зварте Пит в Голямата книга на Синтерклас. Всички деца треперят да не би в нея да пише какви бели са вършили цяла година и сега да се окаже, че обувката им ще остане празна като на онова момченце от картината на Ян Стейн.

Ха, защото се знае, че който е бил добър, ще получи награда, а който не е слушал, го чака тояжката!

Само че – не, не, – това с тояжката е било мнооого отдавна, когато все още е имало тук-таме лоши деца. Обаче вече от години няма лоши деца и отдавна няма случай Зварте Пит да е налагал някое дете с тояжката и да го е слагал в торбата, че да го носи чак в Испания. Просто вече няма лоши деца и човек направо се чуди как от добри деца после някои се изхитряват да станат лоши като пораснат? Но това е друга тема.

Да видим сега какво пише в Голямата книга на Синтерклас?

Het Grote boek van Sinterklaas

Всъщност Синтерклас вече е много стар и е толкова зает с подаръците за децата, че не му остава време да пише в Книгата и затова в нея пише Зварте Пит Писар, който е Главният летописец. Ето какво пише на 147 страница на Книгата:

През 1324 г. Свети Никола е обявен за покровител на Амстердам (защото знае се, че той бди над мореплавателите и рибарите). В Амстердам и до днес стои Кулата на плача, откъдето моряшките жени махали за сбогом на своите мъже и със сълзи на очи гледали как се стопяват на хоризонта корабите, отнасящи моряците в открито море. Те горещо молели Свети Никола да ги пази, за да се върнат живи и здрави у дома.

По-натам в Книгата се разказва как едно време на 6 декември Кметството на Амстердам раздавало в чест на Свети Никола дребни монети, бонбони и малки подаръчета на амстердамските деца, особено на тези, чиито татковци са някъде далеч в морето. На 5 декември имало специално шествие, което тръгвало от църквата „Свети Никола” (тази, която е срещу Централната гара на Амстердам).

За шествието се приготвяли и раздавали специални курабии и сладки (спекулас, пеперкук, пепернотен, меденки, марципан). В края на този изпълнен с вълнения ден, децата поставяли обувките си пред камината. На другия ден намирали в тях разни вкусотии и понякога даже играчки.

Зварте Пит си намества очилцата и ми разказва, че тъй като Свети Никола помага на бедните момичета да се задомят, затова на холандския Никулден имало обичай младежите и девойките да си разменят спекулас и пеперкук с пожелание за задомяване и дори се пеели закачливи двусмислени песнички.

Разказва ми още, че когато през XVI век калвинистите унищожили много църкви и изображения на Свети Николай и забранили празниците, свързани със светците, хората въпреки това продължили да празнуват Свети Николай в домовете си.

Слава Богу, тази глупава забрана не продължила дълго и днес Синтерклас е добре дошъл във всеки град или село и е посрещан тържествено лично от кмета и от всички деца и родители! Веднъж пристигнал в Холандия, Добрият старец обикаля навсякъде и всички чакат с нетърпение да се зададе корабът или ако случайно в някое село няма река или плавателен канал - влакът, с който Синтерклас пристига. После Синт обикаля целия град на своя бял кон Америко и всички деца получават много пепернотен от тия добри и смешни Зварте Пит, които са черни, защото нощем влизат през комина да оставят подаръците за децата.

Не без огорчение добрият Зварте Пит ми сподели, че напоследък разни чули-недочули твърдели, че да си Зварте Пит било расизъм и че самият Зварте Пит бил роб. Глупости на търкалета, обясни ми този учен Зварте Пит, който е магистър по история. Когато холандският художник Ян Шенкман (Jan Schenkman) рисува през 1850 година прочутата с илюстрациите си книга за Синтерклас, той изобразява Зварте Пит, гордо яздещ кон редом до Свети Николай.

Робите не яздят коне. Нещо повече, пояснява ми Зварте Пит. Ян Шенкман е бил член на амстердамското дружество, което се е борило срещу робството, където то е съществувало все още. А в Европа след XVII век роби няма, освен в колониите. Когато Шенкман обаче рисува книгата, Холандия е скъсала с робството дори и в колониите си.

Питам този учен Зварте Пит защо тогава от няколко години всяка поява на Синтерклас е свързана със скандални прояви на активисти, които се опитват да развалят празника на децата при положение, че и дума не става за расизъм в образа на Зварте Пит, когото децата обичат и който всъщност ги учи на това да преценяват хората не според цвета на лицата им, а според добротата на сърцата им.

Причината е, отговаря ми Зварте Пит, че разни чужденци, които не познават холандската култура и история, подпомагани от крайно леви политикани, търсещи медийни изяви и готови всякога да размахват назидателно показалец има или няма защо, търсят теле под вола. А под вола теле няма, заключи мъдро Зварте Пит.

Но да оставим политкоректните фанатици, които тръгнаха и „Пипи Дългото чорапче“ и дори „Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“ да префасонират и пренаписват, и да се върнем към любимия празник.

Понякога Синтерклас пристига по най-весели начини в някое училище – с пощенска кола, с мотоциклет с кош, с файтон или върху трактора на някой фермер, дори с полицейска кола, защото всички искат да помогнат на Синтерклас да стигне по-бързо при децата. Веднъж даже дойде с въздушен балон! А децата като видят, че се задава този достолепен старец пеят с пълно гърло всички песнички, които знаят за Синтерклас, а те са много на брой и са много хубави!

През 19 век - разказва ми този учен Зварте Пит - холандците съчинили много песни, които и днес децата пеят: „Виж, луната свети между дърветата!“, „Ето, пристига Параходът“, „Чуй вятъра между клоните“, „О, ела да видиш, какво има в обувката ми“, „Той идва, той идва…“ и др.

Оттогава датира и обичаят да се пишат и четат шеговито-нравоучителни стихотворения при получаването на подаръците, които не били просто подаръци, а най-различни изненади!

Докато си бъбрехме със Зварте Пит Писар и си похапвахме пепернотен, в стаята влезе забързано Зварте Пит, който се грижи за опаковането на багажа, и каза, че трябва да вземе Голямата книга на Синтерклас и да я опакова. Така че аз не успях да видя кой какъв подарък ще получи, но ... още малко търпение – Синтерклас идва. Ето чувам как белият му кон Америко нетърпеливо цвили отвън!

Никулден

Тъкмо мислех да ви предложа да изпеем Hoor de wind waait door de bomen (онази холандска песен за Свети Никола, в която децата се питат едно друго дали в това студено време, когато грозни ветрища веят в клоните на дърветата и даже нахлуват в къщите, Синтерклас няма да се откаже да дойде), в стаята се втурна още един задъхан Зварте Пит и каза, че Зварте Пит Готвач питал дали знам още свищовски рецепти за шарана като онази в предишния брой на списание „Диалог“, понеже на Синтерклас тя много се харесала! Аз пък не знаех, че Синтерклас и неговите помощници четат „Диалог“.

- О-хо – каза ми този Зварте Пит, – четем го и още как, даже в Голямата Книга на Синтерклас пише за България!

Оказа се, че когато на 6 декември, Свети Никола си тръгне от Холандия, той отива право в България и празнува с хората там Никулден! В Холандия той много се изморява, докато обиколи цялата страна и докато нощем изкатери всички покриви, за да пусне през комините подаръците, та в България си отдъхва на трапезата и дарява със здраве всичките си съименници – Никола, Николай, Николета, Николина. Понякога даже пее онази стара песен за спасените в бурята рибари:

Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гемиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър,
Изгинахме сиромаси,
Та си ходих в Черно море,
Та усмирих буен вятър!

В България всички рибари много го почитат и когато правят нова лодка, те вграждат в нея икона на Свети Никола – да ги пази от бури и беди.

Те даже твърдят, че Свети Никола идва на златен кораб винаги, където имат нужда от чудотворната му десница, защото на него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

Затова на Никулден на българската трапеза винаги има риба и тя трябва да е шаран или друга риба с люспи и стопанинът се благословя имането му да се множи като люспите на рибата. За празника старите българи винаги приготвяли и специален никулденски колак, на който изобразявали кораб, но сегашните българи много-много не знаели как, разправи ми тоя Зварте Пит, на който в България пък му викали Черен Петър и бързали да го докоснат, за да им донесял късмет.

И няма как, дадох му свищовските рецепти, които Лъчезар Тошев изпрати за читателите ни, защото цяла Европа почита свети Никола, а Свищов отколе си е европейски град, даже и грамота има за това! И разбира се, европейският дух, който цари в този град от Възраждането до днес, има отражение и в свищовската кухня. А щом самият Свети Никола я е одобрил, какво повече от това!


Свищовски рецепти, изпратени от Лъчезар Тошев:

ШАРАН С ЯЙЦА ПО СВИЩОВСКИ

Продукти:
1 шаран - около 2.5 кг,
8 яйца, сок от един лимон, връзка магданоз, 1-2 скилидки чесън,
сол, червен пипер, брашно, олио

Рибата се разрязва през гърба и главата, а не през корема. Така рибата може да се отвори и да стане плоска. Разрязаният през гърба и главата шаран се посолява и се оставя да поеме солта 1-2 часа на хладно. После се полива с олио. Поръсва се с червен пипер и брашно и се пече. Яйцата се разбиват с малко сол и сока от лимон* (ако няма лимон, може и с лимонтозу, за да бухнат яйцата). Слага се и много малко черен пипер. Нарязва се на ситно връзката магданоз и се добавя към яйцата. Когато шаранът вече е опечен, се изважда, залива се с яйцата и се връща във фурната, за да се запече. Поднася се изстинал.

* В оригиналната рецепта вместо лимон се слага сок от ягорида /зелено грозде/.


РИБАРСКА ЧОРБА ПО СВИЩОВСКИ

Продукти:

4 вида риба: сом, бяла риба, мряна, шаран
1 лъжица тарама хайвер, 4-5 опашки от речни раци
3 средно големи домата, 3 моркова, 1 глава целина или 5-6 стръка целина
1 люта чушка, 1 глава лук, 1 връзка магданоз,1 връзка девесил
мащерка, тарус /естрагон/, черен пипер, дафинов лист, сол, червен пипер - 1 чаена лъжичка

Четирите вида риба се слагат да се сварят в подсолена вода, колкото да ги покрие. Обикновено се вземат главите на рибите срязани зад предните перки, както и опашките. Към тях се слага цяла обелената глава лук и десетина зърна черен пипер. След като се свари, рибата се изважда и обезкостява.

В получения бульон се пускат морковите, нарязани на кубчета и целината - също нарязана на ситно. Когато омекнат, се добавя половината магданоз, нарязан на ситно, тарусът, мащерката (2-3 щипки) и 2/3 от нарязания девесил, който е доминиращата подправка в тази рецепта. Добавя се и 1 чаена лъжичка червен пипер и 1 дафинов лист. След като поври десетина минути на слаб огън, се добавя лютата чушка и трите домата настъргани на ренде. Отделно 1 лъжица суров тарама хайвер се разбива във вода, така че зърната да се отделят едно от друго.

Сварените предварително опашки от речни раци се почистват и заедно с месото от рибата се връщат в бульона. Тогава се прибавя останалата част от нарязаните на ситно магданоз и девесил. След като кипне, чорбата се сваля от огъня и се оставя да поизстине.
Поднася се хладка, за да се усети букетът от аромати.

Тази рецепта с право може да съперничи на марсилската "Буябез".

           
списание Диалог