АФИШ
AGENDA
     
   
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Партиен дом за Народното събрание

Борислав Скочев

Историята на Партийния дом започва малко след началото на съветската окупация, масовите убийства и „народния съд”. На 13 декември 1945 г. с решение на Министерски съвет е открита подписка за фонд „Народен дом”, година по-късно вече наричан фонд „Партиен дом и партийна печатница”. Мястото е одобрено от висшето ръководство на комунистическата партия в началото на 1949 г., а на 9 август 1949 г. Политбюро приема за основа на проекта плановете на архитектите Пецо Златев и Борис Шангов, като окончателното им утвърждаване трябва да стане „след консултация със съветски специалисти”. През октомври същата година пристига съветският академик арх. Павел Блохин. Той нанася такива съществени изменения в проекта, че строежът е временно ограничен до изкопните и подготвителните работи и до бетонирането на подземното хранилище. Ръководителят на строителството инж. Камен Велков се оплаква, че изкопните работи се правят при „извънредно трудни условия”, защото „на всяка копка се натъквахме на здрави римски каменни стени, разбиването на които ставаше мъчно”. На 17 август 1950 г. Политбюро одобрява плановете за Партийния дом, изработени под ръководството на съветския архитект. През август 1951 г. - в разгара на войната в Корея и превръщането на НАТО в реална военна сила, събудили толкова надежда в българския народ за война в Европа и освобождаване от болшевишкия ботуш - Политбюро възлага плановете за скривалища в Партийния дом на комисия, в която са вътрешният министър Георги Цанков и министърът на отбраната и съветски генерал Петър Панчевски.

Изграждането на Партийния дом е част от възстановяването на разрушения от англоамериканските бомбардировки център на столицата. Но новите властници не възнамеряват да реставрират историческия му вид, а да превърнат София в „столица на социалистическата република”. (Тодор Живков, по онова време секретар на Градския комитет на БКП, и кметът на София Иван Пашов правят редица предложения до Политбюро, някои от които са да бъде съборена църквата „Св. Неделя” и на нейно място да се издигне паметник на Ленин и да бъде изграден плавателен канал от Панчарево до Овча купел – прословутото от „Репортажите” на Георги Марков Софийско море.) Под ръководството на съветския архитект Блохин е постигнат онзи сталински архитектурен вид на софийския център на властта, който го прави съвсем подобен на Москва или Улан Батор.

Партийният дом и останалите две сталински сгради се изграждат в годините 1950-1953, когато комунистическата репресия е най-всеобхватна и безмилостна. Затворите са препълнени с политически затворници, а концлагерите - с въдворени по политически причини без съд и присъда хора. Десетки хиляди са изселените. Българите реагират с въоръжената съпротива на горяните. Най-много като процент са репресираните селяни, защото е в ход насилственото отнемане на земята и превръщането им в колхозници. Тече последният етап на съветизацията на България, а Партийният дом вече ознаменува съветската победа над българския народ.

До ден днешен не мога да привикна със съветския вид на тези сгради. Те са брутално отрицание на архитектурната традиция и човешката мярка на София и на историческия демократизъм на българското общество. Този архитектурен ансамбъл представлява по-силна тоталитарна пропаганда и риторика от паметника на съветския окупатор и по-агресивно от него напомня за унищожаването на корените на българския дух. Доминиран от Партийния дом, той трябва да внуши мощта на една недостъпна и безлика, наложена от чужда, азиатска и тоталитарна сила власт. Власт отчуждена от народа и смазваща под себе си нацията и личността.

И след 1989 г. Партийният дом продължи да премазва - не само визуално и символично – свободния граждански дух в полза на тайните ходове на властта. Пожарът на 26 август 1990 г. постигна разгонването на протестния Град на истината и принуди опозицията да прави отстъпки пред комунистите. Точно 30 години по-късно, на 2 септември 2020 г., провокациите и полицейското насилие целяха същото – дискредитиране на Улицата и разтурване на протестите за законност и прозрачност на властта.

Злополучният първи ден на Народното събрание в Партийния дом беше логично и закономерно начало. Необмислената първа стъпка към това преместване беше направена от СДС още през 1992 г. Но днес настаняването в съветската сграда има твърде неприятна вътрешна логика. Много от моите приятели смятат, че това управление е по-малкото зло, защото ни предпазва от агентите на Русия и путинизма. И действително, БСП/БКП винаги са били послушни оръдия на Кремълския господар, независимо дали е комунист или фашист. А няколко малки партии са готови да продадат за копейки генетичната ни принадлежност към западната цивилизация. Но по-малко ли е злото, което без евразийска риторика и с привидно прозападен и демократичен вид гради прикрит вариант на Путиновия олигархично-авторитарен модел? Ето някои от белезите:

  • сливане на изпълнителна и законодателна власт в ръцете на министър-председателя и подчиняване на съдебната власт на политическата чрез ВСС и прокуратурата;
  • отсъствие на реална опозиция в Народното събрание;
  • кроникапитализъм и огромно влияние върху политиката, икономиката, съдебната система и медиите на олигарси като Пеевски и Доган;
  • опити за превръщане на прокуратурата по съветски модел в централен елемент на правоохранителната система чрез „медийното правосъдие” и дискредитиращите атаки срещу съдии;
  • упорит отказ да бъде променена централизираната и йерархизирана по сталински прокуратура и недосегаемостта на главния прокурор;
  • антидемократичната и антилиберална риторика на водещи политици и на олигархични медии;
  • очернящи нападки срещу неправителствени организации от главния прокурор и „патриотичната” част от управляващите...

Така точно сега в Партийния дом обезличеното, обезсилено, изпразнено от дух и съдържание Народно събрание намери точното си политическо, естетическо и тактическо място. Място добре защитено, трудно обсадимо за разлика от 1997 г., осигуряващо при протести поне два изхода под контрола на полицията, в сграда със съветски външен вид и интериор, който въпреки ремонта излъчва съветска парадност и путинска безчовечност и студенина.

19 септември 2020


           
списание Диалог