АФИШ
AGENDA
     
     
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Конституционализъм и разделение на властите – номинална и фактическа Конституция.

Дефицити в българския конституционен модел на съдебната власт

Втора част

Благовест Пунев

 

По-особена трябва да бъде позицията на прокуратурата, която поради своята деполитизация и подчиненост само на закона не може да бъде просто сегмент от правителството, макар че трябва да е свързана с него, доколкото чрез нея то защитава държавния интерес и провежда наказателната си политика, като осъществява конституционно възложената му функция по опазване на обществения ред и националната сигурност. Промяната в конституционния статус на прокуратурата не се налага само от институционалната й функция, тъй като тя е страна в процеса, макар и представляваща държавния интерес, докато съдът е неутрален и независим орган спрямо страните, чийто спор разрешава. Настоящата й позиция освен това води до размиване на отговорността за ефективността на наказателната политика на държавата, както вътре в съдебната власт, така и в отношенията й с изпълнителната, тъй като при този модел отделните институции, натоварени с нейната реализация избягват идентифицирането на своя негативен принос в нейното провеждане, като си прехвърлят вината за неудачите една на друга. По-важното обаче е такова нейно институционално преизграждане в структурно и функционално отношение, чрез което да се преодолеят конституционно заложените й дефекти, като се преобразува настоящата позиция на главния прокурор и свързаната с нея концентрация на властови правомощия в нормалност на тази позиция, присъща на либерално-демократичната държава. Това е така, защото актуалното й състояние съдържа реминисценции за едно минало, което би трябвало да е отречено, както в политически, така и в правен смисъл.

Разграждане на централизираната структура на прокуратурата и прехвърляне на правомощия от нея към независим прокурор извън нейната система и частична приватизация на обвинението

Преодоляването на конституционните дефекти на прокуратурата се свързва с разграждането на нейната централизирана структура. То трябва да се осъществи, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение, като се извърши от една страна засилване на автономията на отделните й звена и равнища, които подобно на съдилищата да придобият статут на самостоятелни юридически лица, а от друга да се преразпределят правомощия между главния прокурор, прокуратурата като цяло и други органи и институции. За подобряване на отчетността на главния прокурор и обществената прозрачност в дейността на прокуратурата е необходимо да се промени начинът на неговия избор и съответно контрол от страна на парламента, въвеждане на института на независимия прокурор и евентуално дори частична приватизация на обвинителната власт.

Независимият прокурор може да се избира ад хок при разследвания, свързани с деяния, извършени от лица, заемащи най-висшите държавни длъжности, свързани с тяхната дейност, включително когато това е самият главен прокурор, като е важно да се гарантира неговата и на сътрудниците му неутралност като лица, които не се намират във връзка с разследваните институции и изборът му, който да не е политически мотивиран. Тази позиция би могла и да се институционализира, при положение че независимият прокурор не е част от системата на прокуратурата. Наскоро произнесеното решение на Конституционния съд, което предвижда, че всеки прокурор независимо от нивото му в йерархията на прокурорската институция, може да разследва главния прокурор, не толкова не е издържано в юридически, а в житейски смисъл. Това е така, защото от гледна точка на здравия разум отношенията на служебна зависимост между разследван и разследващ не могат да бъдат игнорирани и биха оказали негативно отражение върху такова разследване – не към установяване на истината, а към нейното прикриване, което дискредитира идеята за възможността при наличната система на прокуратурата и позицията на главния прокурор в нея да се проведе успешно разследване за реализация на наказателната му отговорност.

Приватизацията на обвинението може да се използва при спорни случаи на прокурорска дискреция, които се намират извън възможностите на съдебния контрол за законосъобразност на прокурорските актове. Този способ за осъществяване на обвинителната функция на държавата е бил широко разпространен в миналото в англосаксонския свят по дела от общ характер, които се възлагаха от държавата на адвокати, които защитават държавния интерес по наказателни дела и поддържат обвинението, а сега също се прилага паралелно с държавното обвинение. Това може да бъдат случаи на откази за образуване или прекратяване на наказателни производства, по които съдебният контрол или е изключен или липсват заинтересовани страни, които да поставят въпроса за неговото прилагане от съда. Такива частни обвинители по дела от общ характер ще се определят ад хок от държавата по нейна или по инициатива на заинтересованите от процеса лица, при положение, че последните разполагат с релевантна информация, като изпълняващите обвинителната функция и техните сътрудници трябва да бъдат юристи извън системата на прокуратурата и следствието.

Промяна в избора на главния прокурор

С изваждането на прокуратурата от съдебната власт ще се промени начинът на избор на главния прокурор, което ще става, макар и с участието на аналога на настоящата Прокурорска колегия към ВСС, от парламента с оглед положението на този орган в държава с парламентарна форма на управление. Тази колегия ще запази настоящата си функция на номиниране на кандидати за позицията. Той трябва да бъде избиран не с квалифицирано, а с обикновено парламентарно мнозинство, за да е ясна отговорността на този, който го е номинирал и избрал и ще носи отговорност за неговата дейност – това е актуалното парламентарно мнозинство. Паралелно с това парламентът ще има възможност за засилен и непосредствен контрол върху дейността на прокуратурата като цяло и в частност на главния прокурор чрез специфичните парламентарни инструменти на този контрол, далеч надхвърляща настоящата възможност, всъщност твърде формална и номинална, за изслушване и приемане на годишния отчетен доклад на главния прокурор. Информация за вътрешното състояние на прокуратурата парламентът трябва да събира както от избрания от него Инспекторат, така и от членовете на Прокурорската колегия като кадрови орган, избирани от парламента с квалифицирано, а не с обикновено мнозинство за да се осигури участие в тях на юристи в това качество, посочени и от опозиционните парламентарно представени партии.

Цялата статия >>

Първа част >>

В предстоящия брой:

Интервю
Лоте Маркова
Стихове
Мехмед Карахюсеинов
Аляска
Едвин Сугарев
Коментар
Татяна Ваксберг


 
ИНТЕРВЮ
 
ИСТОРИЯ
 
ПРИКАЗКИ
 

 

Сабри Искендер:

Измисляха врагове, за да разделят хората

 
 

 

Д. Горчева:

Цар Борис ІІІ и уникалното спасяване на евреите в България

 
 

 

Иван Ганчев

Зимна приказка

 
     
Владимир Буковски, Андре Глюксман,..
Зейнеп Зафер, Антонина Желязкова, Михаил Иванов...
Станка Пенчева, Юлка, Иван Ганчев, Мая Дългъчева...
           
списание Диалог