АФИШ
AGENDA
     
     
     

КОМЕНТАРИ
COMMENTAREN

ИНТЕРВЮТА
INTERVIEWS

ОБЩЕСТВО
MAATSCHAPPIJ

ИСТОРИЯ
GESCHIEDENIS

КУЛТУРА
CULTUUR

ПЪТЕПИСИ
REISVERHALEN

СМЕХУРКО
HUMOR


 

Конституционализъм и разделение на властите – номинална и фактическа Конституция.

Дефицити в българския конституционен модел на съдебната власт

Благовест Пунев

 

Съдебната власт е третата власт в системата на разделението на властите. Специфика на конституционната уредба на тази власт според действащата българска Конституция, независимо от наименованието й в съответната глава от нея е, че неин титуляр не е само съда, а в системата й са включени и други органи освен съдилищата - чл.117, ал.2, чл.126, чл.127 и чл.128 от Конституцията. Това са прокуратурата и следствието, които имат различни функции и компетентност от съда и представляват поради тази своя същност отделни подсистеми от държавни органи в общата система на съдебната власт. Така дебаланса не само в отделната власт – съдебната, а и в цялата държавна система на трите власти и техните отношения, е заложен на позитивноправно равнище с възприетия конституционен модел, който съвместява като принадлежащи към съдебната власт структурно и функционално несъвместими подсистеми от държавни органи с различни титуляри. По-нататък при обсъждане на фактическата българска Конституция ще се констатира как този дефект на конституционния модел има негативно отражение върху реалното функциониране не само на институциите на съдебната власт, но и на тези на останалите власти, както и на политическа система като цяло.

Основната причина за конструиране на този дефектен конституционен модел на съдебната власт е в конюктурното съотношение на политическите сили във Великото народно събрание към момента на приемане на Конституцията през 1991 г. Политическите страхове на парламентарното мнозинството на БСП, изразяващи се в разбирането, че ако прокуратурата и следствието останат в изпълнителната власт, неизбежното овладяване на последната при спечелване на предстоящите избори от синята опозиция, ще бъде използвано за съдебно преследване на силите, свързани с бившата комунистическа партия. Това разбиране намери конституционен израз чрез наложеното от мнозинството включване на прокуратурата и следствието в системата на независимата съдебна власт с цел запазване на кадрите на тези органи, свързани с бившия комунистически режим и прекъсване на връзката им с изпълнителната власт, макар че на последната е възложена защитата на обществения ред и националната сигурност и в нея се намират специализираните органи, които събират оперативно, на терен, първичната информация, релевантна за борбата с престъпността. За съжаление, въпреки променената през следващите десетилетия обществено-политическа ситуация в страната, този модел се оказа изгоден за всяка от управляващите политически сили през този период със своята реална неефективност, търговия с влияние и размиване на отговорността, както вътре в съдебната система, така и в отношенията й с изпълнителната власт при провеждане на наказателната политика на държавата. В резултат на тази политическа нагласа, на което ще се спра в следващото изложение, липсва управленска воля за неговата промяна чрез конституционна реформа.

Цялата статия >>

В предстоящия брой:

Интервю
Лоте Маркова
Стихове
Мехмед Карахюсеинов
Аляска
Едвин Сугарев
Коментар
Татяна Ваксберг


 
ИНТЕРВЮ
 
ИСТОРИЯ
 
ПРИКАЗКИ
 

 

Сабри Искендер:

Измисляха врагове, за да разделят хората

 
 

 

Д. Горчева:

Цар Борис ІІІ и уникалното спасяване на евреите в България

 
 

 

Иван Ганчев

Зимна приказка

 
     
Владимир Буковски, Андре Глюксман,..
Зейнеп Зафер, Антонина Желязкова, Михаил Иванов...
Станка Пенчева, Юлка, Иван Ганчев, Мая Дългъчева...
           
списание Диалог